Снимка: www.rose-gardens.ru

„Усещане за място” и хубаво вино в Северозапазена България – дестинации за ценители

Що е то „тероар” и има ли почва у нас? Специалистите, които са посветили себе си на изкуството да разпознават и оценяват доброто вино, могат да говорят с часове за този френски термин, когато описват специфичните характеристики, които географският регион предава върху виното. Така казва сайтът wineinbg.net, който предлага и един по-свободен превод – „усещане за място”. Във vinoblog.eu познавачите допълват, че „тероар” е комбинацията от всичко,”което определя характера на едно вино – местоположение, климат, почва, изложение (на хълм, в равнина), води и дори такива неща като характер и манталитет на хората, които живеят в района, културни особености, начин на обработване на земята и производство на виното и др.”

Производителите на качествени вина, които няма как да не са най-заклетите местни патриоти, твърдят че местният „тероар” дава най-доброто вино. Но ако се доверим на свободния превод за „усещане за място”, гарнирано с плътен аромат на древни легенди, щипка мистика и нюанс на загадъчност – разбира се, че „мястото” е в Северозапазена България. Тук производството на най-добро вино е отколешна традиция, която днес професионалистите възстановяват успешно и предлагат на туристите едни от най-добрите дестинации за винен туризъм. Почвите, благоприятният климат и майсторлъка на винарите в Северозапада са няколко от уникалните предпоставки за отглеждането на истинско хубаво грозде и производството на качествено вино за ценители. Според специалистите в Северозападна България има още много неизследвани микрорайони, които обещават в бъдеще да станат „тероар” на нови вълшебни серии българско вино.

Тук ще Ви предложим някои от вече познатите и наложили се „етикети” на виното в Северозапазена България – помечтайте и планирайте вълшебен уикенд с дегустации или просто уютна домашна вечер на чаша хубаво вино:

Шато Бургозоне

Лозарският масив на „Шато Бургозоне“, на площ от 100 хектара, е разположен върху уникален за отглеждане на лозя тероар по стръмния склон на южния бряг на река Дунав до град Оряхово в България. Той се извисява от 130 до 180 м. над морското равнище и географските му координати са 24° източна дължина и 43,43° северна ширина. Избата е тип шато, т.е. тя е разположена на територията на самите лозя. Това от гледна точка на винопроизводството е безспорно преимущество, тъй като своевременното преработване на гроздето, веднага след неговото обиране не позволява каквото и да е изменение на неговите характеристики и състав. Самата сграда, която е оригинално архитектурно съчетание на изба и бутиков хотел, е проектирана и построена на стръмния южен склон над р. Дунав, като избените помещения за съхранение на виното при оптимална температура са разположени на два етажа под земята. В границите на лозовия масив са се намирали останки от древната римска крепост Бургозоне, дала името на лозаро-винарския комплекс. Множество части от керамични съдове, изкопани и намерени по време на засаждането и отглеждането на лозята могат да се видят в местния исторически музей. Крепостта се е намирала на древния път, свързвал Белград с Константинопол и е защитавала Римската Империя от набезите на варварите отвъд Дунава. От този период датират и намерените тук материални доказателства във вид на остатъци от делви и други керамични съдове, свързани с отглеждането на грозде и правенето на вино.

Източник: www.burgozone.bg

Магурата – съвременната изба в древната пещера

Част от пещерата „Магурата” – Прилепната галерия, от десетилетия е превърната в място за отлежаване на отбрани места. Избата е оборудвана с най-съвременна техника за винопроизводството. Специалистите са установили, че районът около Рабишката могила по почвени и климатични условия се доближава до френската област Шампан и тук се произвежда най-доброто в България естествено пенливо вино по класическа технология. Виното се съхранява и бавно съзрява в дълбокото подземие на пещерата. Постоянната температура от 12C, тъмнината и постоянната влажност на въздуха създават условия за естествено шампанизиране – по традиционна бутилкова технология при тригодишно отлежаване.

Източник: www.magurawinery.bg

Винарна Лопушна

Винарната има 36 хектара собствени лозя, от които произвежда на година над 200 000 бутилки екологично чисто вино. Намира се в село Георги Дамяново и е приемник на винарската изба, построена в далечната 1936 г. През 60-те години на миналия век винарите викат на помощ миньорите от Чипровци, които прокопават в скалата на избата тунел с дължина 47.5 м и ширина 4.5 м. Така бутилките с вино се съхраняват и стареят в избата при еднаква целогодишна температура. За правилното съхранение е изградена вентилация и се поддържа постоянна влажност.

Източник: www.divino.bg

Старовремските вина на „Боровица”

Изба „Боровица” е сгушена сред Белоградчишките скали в близост до едноименното село. Избата произвежда лимитирани партиди вина, които вече спечелиха както ценителите, така и редица награди. Част от лозята на изба „Боровица” са разположени под Белоградчишките скали и растат на уникалната пясъчно-камениста почва. Избата прави около 25 вида уникални вина.

„Логиката, че всяко лозе, всеки масив е различен тероар изразява философията на винарите от Боровица, които кръщават вината си остроумно – дали на бабата, която гледа дадено лозе, тъй като децата й са в големия град (и която влага огромния си ентусиазъм, който иначе сигурно би отделяла на внуците си) или на Енрике Иглесиас. Всяко от вината наистина идва с характера си и макар някои да са доста близки, други демонстрират космически разлики. Няма да ме разберете без да опитате (например) мерлото от серия Лез ами (Les Amis) и това от серията Great Terroirs под наименованието Пепър гардън (Pepper Garden).И всеки такъв дух, затворен в бутилка, идва в ограничени серии от 250 до 400 бутилки”, казва Илия Марков във vinoblog, след като е дегустирал уникалните вина на енолозите Адрияна Сребринова и Огнян Цветанов. Вината се произвеждат с минимална технологична намеса, като в червените не се добавят никакви сулфити, а в белите те са в миниатюрни количества. За изба „Боровица“ може да се каже че са „занаятчийски производител”. “Аз вярвам, че майсторенето на такива отличителни вина е повече философия и начин на живот, отколкото бизнес”, казва Огнян Цветанов, собственик на избата.

Източник: www.winwines.net, www.apollowine.com

Кадарка, Четерешка, Черна гижа …или просто Н.В. Гъмзата

Македонците наричат сорта Четерешка, унгарците – Кадарка, а във Видинско някои от старите хора още казват му казват „черна гижа”. Виненият сорт грозде „Гъмза” се среща на няколко места в Европа, но най-добре вирее в родния Северозапад. Гроздето зрее късно – през втората половина на септември. В края на есента гроздето се напуква и под тънката тъмносиня ципа избива плътен гроздов сок – тогава се бере, за да се превърне в най-плътното и ароматно вино – Гъмзата. Днес този традиционен за Северозапада сорт се възражда и печели все повече почитатели. Известен е като „капризен” сорт – иска не само определени места и климат, но и внимателна грижа при отглеждането на лозята. Един от най-големите производители е „Видинска Гъмза” – изба, създадена от собственици на над 600 дка винени лоза в Ново село, област Видин.

Още: www.gamzabg.com

Шато Де Вал

„Шато де Вал ” е основана през 1998 г. от Вал Марков с намерението да възобнови традицията на Видинския регион и възвърне отдавна забравеното качествено и уникално вино. “Chateau de Val” произвежда висококачествени червени и бели вина. Гордостта на изба „Шато де Вал“ се нарича Grand Claret – червено купажно вино. Шато де Вал“ произвежда също : Каберне Совиньон , Мерло, Самоток, Сира, Каберне Фран, Шардоне, Совиньон Блаn, Куве ,Ризлинг, Вионие. Всички вина са произведени в традиционен стил(натурално производство на грозде), задължително ферментирали и отлежали в американски, френски и български дъбови бъчви . Вината на „Шато де Вал“ са високо оценени в целия свят, получили са многобройни награди на редица конкурси. Изба „Шато де Вал“ се намира на 3 км извън село Градец, което е разположено на 12 км северозападно от Видин, в долината на река Тополовец. Първите писмени сведения за селището (тогава Урумлар ) датират от 15 век . По-късно става известно като Гърци, а името Градец получава през 1934 г. Най-големия си разцвет достига през 1956 г. – над 4000 жители. Първата църква в селото “Св. Пророк Илия” е построена през 1854 г. Около три десетилетия след това е разрушена и на нейно място през 1896 г. е завършена сегашната, носеща същото име. На 8 км западно от Градец се намира Алботински скален манастир.

Източник: www.chateaudeval.com