На 19 януари 2021 г. се навършват 168 г. от рождението на големия българин Иван Салабашев

Иван Петров Салабашев е роден на 7/19 януари 1853 г. в Стара Загора. Учи в местното класно училище заедно с Атанас Илиев и Димитър Наумов. През есента на 1870 г. заминава за Чехия, за да продължи образованието си и постъпва в гимназията в град Табор, средище на българската младеж по онова време. „… всички българи в Табор ставахме 43 души, от които 11 само от Стара Загора” – пише А. Т. Илиев в своите спомени.

През 1872 г. се премества в Пражката гимназия, където полага за една година изпитите за два класа – шести и седми, и завършва с блестящ успех. Преподавателите и съучениците му са впечатлени от неговите обширните и задълбочени знания, както и от умението му да решава трудни математически задачи. В „Златна Прага” негов съквартирант е съученикът му от Стара Загора Атанас Илиев.
През есента на 1873 г. Иван Салабашев е редовен студент в Пражката политехника по специалността математика, но посещава и лекции по математика в Пражкия университет. Математиката напълно завладява ума на младия българин. Талантът му се проявява при решаването на задачи, публикувани в списанието на Чешкото математическо дружество. Още като студент прави първите си самостоятелни изследвания. Получените резултати са толкова интересни, че младежът получава покана от известния чешки математик Емил Веир да направи научно съобщение на заседание на Чешката академия на науките. На 5 март 1875 г. Салабашев изнася доклад на тема „За кривите линии, описани от върха на движещ се триъгълник”. Счита се, че тази работа е първият оригинален български научен труд по математика. Отлично се представя на държавния изпит, като защитава писмена теза на тема „За декартовата крива линия”.
През 1876 г., когато Салабашев завършва висше образование, избухва Сръбско-турската война. Обладан от патриотичен порив, той напуска Прага и заминава за Белград, където се включва като доброволец в сръбската армия. Разочарован от отношението на сръбските управници към българските доброволци, напуска Белград и заминава за Румъния, а след това отива в градчето Клостернайбург, близо до Виена, където се занимава с математика и изучава немски език. През 1877 г. се установява в Болград (Бесарабия) и преподава математика в тамошната българската гимназия.
През лятото на 1879 г. Иван Салабашев се връща в родния си град, но по това време Стара Загора е полуразрушена и той заминава за Пловдив – столицата на Източна Румелия. Представя се на директора на просвещението Йоаким Груев и получава предложение да бъде назначен за началник на канцеларията в Дирекцията на просвещението. Салабашев приема и работи ентусиазирано за преустройството на училищата в Източна Румелия, като използва за образец чешките училища. През есента на 1879 г. е избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия. Така започва дългата му политическа кариера. По това време той е много млад и почти неизвестен сред останалите депутати. Една щастлива случайност обаче привлича вниманието на всички върху него – той предлага прилагане на математически алгоритъм за политическото решение на проблема, свързан с избиране само на българи в първия Постоянен комитет на Източна Румелия. Според „Органическия устав” той се състои от 10 члена, избрани измежду депутатите на Областното събрание и играе роля на правителство на Източна Румелия.
В деня на избора на Постоянен комитет – 26 октомври 1879 г. – българите са загрижени, защото, ако малцинствата успеят да прокарат в комитета 4 свои депутати, то те, при най-малкото разцепление на българското мнозинство, ще имат решаващо влияние върху управлението и ще наложат поверяването на някои дирекции в ръцете на представители на други етноси – гърци или турци.
В навечерието на изборите всички присъстващи в Пловдив 30 български депутати се събират в Българската митрополия, за да се съвещават. Преобладава мнението, че е абсолютно невъзможно да се изберат само българи в Постоянния комитет, защото е необходимо всеки от кандидатите на българите да получи най-малко по 18 гласа. Предлага се вариант за споразумение с някаква небългарска фракция, като й се отстъпят 2 места в Постоянния комитет, при условие че депутатите на тази фракция ще гласуват заедно с българите. Неочаквано, никому неизвестният Иван Салабашев взема думата и заявява, че е намерил начин, без съдействието на опозиционна фракция, в Постоянния комитет да се изберат само българи. Младият математик предлага следното: българските депутати предварително се споразумяват да гласуват само за 10 души, като осигуряват всеки кандидат да получи точно 18 гласа (30 бюлетини по 6 имена = 180 гласа, подадени за 10 кандидати); в такъв случай всичките 10 души ще бъдат избрани, тъй като никой небългарски кандидат не може да получи повече от 17 гласа. Така Салабашев, използвайки математически модел, намира бързо решение на задачата за избора. Първоначално влиятелните депутати, събрани в Пловдивската митрополия не желаят да изслушат младия Салабашев. Благодарение на убедителността на двама негови приятели – Григор Караджов, директор на Пловдивската гимназия и Димитър Наумов, председател на Старозагорския окръжен съд – се стига до изслушването му. Същата вечер в Митрополията провежда пробен избор на Постоянен комитет, за да се провери предложения от Салабашев модел на гласуване.
На следващия ден при действителните избори българите прилагат същия алгоритъм и постигат пълна изборна победа.
Салабашев събира около себе си депутати и млади интелигенти и основава политическа партия, чийто основен принцип е Източна Румелия да стане чисто българска, да се управлява като съвсем независима държава, без да се допуска намеса на някоя Велика сила във вътрешните й работи.
Освен политическа, Салабашев развива научна и литературна дейност. През 1880 г. той превежда на български романа „Пътуване около света за 80 дни” на Жул Верн. В същата година той, заедно с Иван Вазов, Константин Величков, Стефан Бобчев и Павел Наботков основават периодичното списание „Наука”, което малко по-късно става орган на основаното на 12 март 1881 г. научно-книжовно дружество. В априлския брой на списанието от 1881 г. е публикувана статията на Салабашев „Нещо върху изваждането”, в която той изяснява операцията изваждане на цели и дробни числа. От септември 1881 г. е създадена рубрика „Задавки”, която математикът завежда. На читателите на списанието се предлагат за решаване задачи от теоретичен и приложен характер, заимствани от чужди учебници или съставени от самия Салабашев.
На 21 април 1882 г. Иван Салабашев встъпва в длъжност директор на правосъдието на Източна Румелия и остава на този пост до 28 август 1884 г., когато разочарован от политическия живот и от поведението на съединистката партия, се мести в Казанлък, където се заема с търговия с розово масло.
Политическата му кариера отново е във възход през 1888 г., когато става министър на финансиите в първия кабинет на Стамболов. На този пост остава до юни 1890 г. Под негово ръководство е построена железопътната линия Ямбол–Бургас и се поставя началото на освобождаването на българската икономика от зависимостта от Източните железници (компания, собственост на барон Хирш).
Салабашев се завръща на политическата сцена през 1892 г. като министър на правосъдието. В края на същата година той поема отново министерството на финансите. С този му мандат се свързва разширяването на железопътната мрежа в Княжество България. След падането на Стамболов през 1894 г., се връща към първата си любов – математиката.
Иван Салабашев се ползва с уважение и популярност сред математиците в България. Затова свидетелства фактът, че е избран за председател на основаното на 2 февруари 1898 г. Физико-математическо дружество в София. Той дарява крупна сума на новосъздадената научна организация.
През 1901 г. Салабашев излиза отново на политическата сцена като член на Демократическата партия, а през 1908 г. за трети път е министър на финансиите. Освободен е от поста поради различията му с цар Фердинанд за осигуряване на източник на нов банков заем.
Иван Салабашев е един от първите български шахматисти. Научава се да играе шах като гимназист в Табор и след това популяризира играта в България. Той е първият председател на създадения по негова инициатива Софийски шахматен клуб.
На 6 септември 1910 г. е назначен за пълномощен министър на България във Виена ( Австро-Унгария), където развива активна дипломатическа дейност. Заема поста до февруари 1914 г. Умира в София на 14 юни 1924 г.
Автор на „Спомени”, С. 1943 г.

Материалът е предоставен на Dolap.bg от историкът Ваня Донева. Благодарим!