Беломорски предания. Легенда за Добра и черквата „Св. Харалампий“ в село Дервент, Дедеагачко.
Легендата разказва, че старата църква – „Свети Георги“ в село Дервент, чието население се увеличило, се оказала малка и не можела да побере всички богомолци на селото. Било взето решение да се построи нова църква – по-голяма. Населението на село Дервент се обърнало с молба към своя благодетел от турската администрация – Алил Ага за съдействие да получат ферман (разрешение) за построяването на нова църква в село Дервент. Алил Ага се съгласил и скоро предал на муфтарина (кмета) на селото фермана, но поставил едно условие – когато църквата бъде построена, селяните да му заведат една девойка от селото за неговия харем в Одрин.
Кметът неохотно приел фермана и свикал съвещание. Имало голямо несъгласие, но когато един от старейшините предложил: „Да му предадем Добра. Тя е кръгло сираче и я отглежда леля й. Добра е още малка, но когато построим църквата ще порасне“, всички замълчали.
Построли църквата „Свети Харалампий“ в село Дервент през 1860 година – голяма, цяла катедрала, за чудо и приказ в цяла Беломорска Тракия.
Всяка година пред църквата „Свети Харалампий“ на храмовия празник 10 февруари се палел огромен огън, за да пропъди мрака от душите на хората. Преведено на български Харалампи означава светлина.
Един пролетен ден пред храма в селото спрял файтона на Алил Ага. Качили Добра насила във файтона, Алил Ага залъгвал момичето, че отиват да й купят обувки в Дедеагач. Въпреки сърцераздирателните викове на Добра, файтонът потеглил и скоро се изгубил от взора на селяните. През Дедеагач, Фере, Димотика, след три дни файтонът пристигнал в покрайнините на Мустафапаша- днес Свиленград. Когато преминавали през каменния мост на река Марица, Добра успяла да се прекръсти и се хвърлила в реката.
Буйните води на Марица погълнали Добра и отнесли тялото й на вечен покой в Бяло Море.
Оттогава винаги на храмовия празник на църквата „Свети Харалампий“ в село Дервент, когато огъня лумва и осветява всичко наоколо, над църквата се появява бяла птица и започва да издава тъжни звуци.
Народът на Дервент казва, че това е духът на девойката Добра.
Легендата е преразказана от книгата „Заточението – ранни и по-късни спомени на един тракиец“ на Хараламби Етакчиев.
Текстът ни изпрати за публикуване на страницата ни @Любомир Трифонов, в памет неговия дядо – Хараламби Етакчиев, майка му Цвета и на тракийските българи от село Дервент, Дедеагачко, останали в родния Беломорски край, както и на завинаги интернираните на остров Крит през 1923 година.
Историческата църква „Св. Харалампий“ в Дервент, снимка на Чавдар Коларов.
