Майката на Бенковски доживява до 90г, но никога не забравя укорите към сина ѝ.
Априлското въстание е удавено в кръв, а в Копривщица пострадалите копривщенци укоряват въстаниците пред една майка, окаменяла от мъка и огорчение. Пред Нона Хлътева те хвърлят основната вина за своите нещастия върху нейния единствен син – Гаврил – водачът на въстанието, който ще се запише във вечността като Георги Бенковски.
Баба Груевица, както всички я наричат, никога никого не упреква и не съди. Никой никога не я вижда на публично място да плаче…
Нона Хлътева е родена към 1812 г. Умира на 90 г. на 28 октомври 1902 г. До последно живее при внука си известния български политик Михаил Маджаров, син на голямата й дъщеря Василя.
Баба Груевица остава вдовица на 36 години с три деца – дъщерите Василя и Куна и невръстният Гаврил, в когото тя вижда загубения си мъж и съсредоточава цялата си любов. На него възлага надеждите си да довърши недостроената къща и да продължи рода. Не това обаче е отредила съдбата за невръстния Гаврил…
Грую и Нона Хлътеви имали десет деца, от които живи остават Василя, Куна и Гаврил. Запитана след години от Михаил Маджаров защо не се е омъжила повторно, тя отговаря: „Ех, синко, това аз не можах да направя. Като дядо ти нямаше друг в Копривщица. Такъв човек не се забравя“.
Гаврил се формира под нейно влияние и под силното въздействие на нейния властен характер. Първата грижа на майка му е била той да завърши училище и да бъде грамотен. По-късно Нона Хлътева го дава да учи шивашки занаят, после чиракува малко при майстор абаджия, но неспокойното сърце на бъдещия народен водач го тегли към търговията и странстването. И един ден Гаврил напуска родната Копривщица и до смъртта му след погрома на въстанието, баба Груевица никога повече не го вижда. Нейният син вече принадлежи на цял един народ…
Михаил Маджаров си спомня отбелязването на годишнините от Априлското въстание: „Овациите, които й се правеха на годишнината от Априлското въстание, я вълнуваха и изтощаваха. След всяко едно подобно посещение тя стоеше замислено по два-три дни. Но и тогаз се задържаше да не плаче пред другите.“
„Ти можеш да помислиш, че съм го забравила. Не. Аз го оплаквам, когато съм сама, когато никой не ме вижда! Та и кой ще разбере скръбта ми? Всеки си има свои дертове. Аз не искам никого да главоболя с моя. Аз не искам никого да наскърбявам с моя плач…“, споделя тя пред внука си.
Жената, родила Бенковски живее скромно и тихо до сетния си ден. Тя доживява до 90 години и само стените в къщата на внука й знаят за нейната мъка.
Вероятно последната й мисъл е била за любимия й син…
