Растението е многогодишно. Височината му достига до 60-100 см, а в родната Африка има размерите на малко дръвче. Стъблото е разклонено, месесто и овласено, а при по-възрастните растения е вдървесинено. Листата са сърцевидни с вълнист край, закрепени за стъблото с дълги дръжки и в зависимост от сорта са едноцветни, наситено зелени или зелени с разноцветни пръстени. Някои хибриди се отглеждат заради пъстротата на листните петури. Цветовете са обикновени, полукичести или кичести, с дълги дръжки, събрани в чадърести съцветия. Багрите им преливат от бяло до тъмно червено. При правилно отглеждане цъфтежът продължава от април до октомври.

Видове мушкато…

Над селекцията на пеларгониума се работи от пренасянето му на Стария континент до наши дни. По тази причина се разпознават над 400 вида и огромен брой хибриди. Най-често срещани са:

• Pelargonium Grandiflorum (Pelargonium regale) – едроцветни английски видове, познати като Благородно (Кралско) мушкато;
• Pelargonium Graveolens – ароматни видове, чиито хибриди притежават аромат на плодове, цитруси, мента и … роза. У нас е познато като Индрише.
• Pelargonium domestikum – добре познатите стайни видове;
• Pelargonium zonale – най-разпространените градински видове;

Последният се използва като суровина в парфюмерийната промишленост – за извличане на етерични масла. Цветовете се използват и в кулинарията – при приготвяне на пудинги, желета, сладкиши, чайове и компоти.

Местообитание на мушкатото…

Балконът, цветната градина или закритите помещения са подходящо място за отглеждането му, стига да получава достатъчно количество светлина. Оптималните условия за развитието му са от полусенчестите до слънчеви места, без прекалена експозиция на слънце в горещите летни следобеди. При по-слабо осветяване, стъблата се издължават и растенията изглеждат по-хилави. В такива случаи е добре да се отреже върха. По този начин се стимулира разклоняването на стъблото и „сгъстяването“ на листната маса.

Вирее върху различни почви, но изключително добре се развива върху по-тежки и богати на хумус. Трайни и едри цветове могат да се получат при почвена смеска от градинска почва, угнил оборски тор и промит речен пясък, смесени в съотношение 3:2:1 или при смесването на равни части чимовка, листовка, угнил оборски тор, торф и пясък. За осигуряване на свежа почва, пресаждане се извършва всяка пролет. Мушкатото е силно чувствително към влагата и изисква добре дренирани почви.

Растението е сукулентно, т.е. „складира“ влага в листата и корените, поради което преполиването води до намаляване на цъфтежа или загниване. За осигуряване на необходимата почвена влага е достатъчно да се полива обилно веднъж седмично. През зимата поливките са по-умерени и се извършват веднъж на 10-15 дни.

Грижи за мушкатото…

Развива се много добре при температури между 10-25⁰ С. Когато нощните температури паднат под 6-7⁰ С, растенията се прибират в затворени помещения, където презимуват при температура не по-ниска от 4-5⁰ С, на светло място и при оскъдни поливки. Изключително неподходящо е съдовете (саксии и сандъчета) да се поставят в непосредствена близост до отоплителни уреди, тъй като сухият и горещ въздух може да увреди растенията.

Мушкатото се напада от вредители като белокрилки, листни въшки и акари. В този случай се третира с препарати за летящи и пълзящи насекоми, които могат да се намерят в цветарските магазини. Ако растенията са заболели от сиво или кореново гниене се пръскат със 0,1% разтвор на топсин. Посочените препарати не намаляват цъфтежа.

За да привлича с красота и аромат, прецъфтелите цветове и пожълтелите листа трябва редовно да се отстраняват. Мушкатото е сравнително непретенциозно растение, но все пак правилното му отглеждане има своите тънкости.

Състоянието на листната маса показва необходимостта от поливане – когато листата са с изсъхнали краища, растението има нужда от повече влага, а увисналите или загинали листа „говорят“ за преполиване.

Подхранването по време на цъфтежа се извършва с органични торове, веднъж на 10-14 дни. Те са по-балансирани, но ако цъфтежът е слаб е необходимо да се използват минерални торове с по-високо съдържание на калий.

Размножаване чрез резници…

В края на лятото от здравите и силни издънки се вземат резници с височина 7,5-10 см. Срезовете се правят с остър цветарски нож на 3-5 мм под коляното (удебелената част от стъблото). От резниците се премахват слабите листа, прилистниците и цветните пъпки, ако има такива. За да фотосинтезира и расте, на резника се оставят по 2-3 листа (ако броят е по-голям, поради загуба на влага има опасност растението да загине). В саксия с обогатена почва за млади растения, се прави дупка с дълбочина около 3 см. В нея се поставя резник, почвата се уплътнява и се полива обилно. До вкореняването саксиите се поставят на топло и сухо място. Подхранването се извършва след израстване на две двойки нови листа.

Вкореняването е почти 100% успешно, откъдето между другото идва и името на това растение на български, тъй като където и както да го мушнем – то се захваща успешно в повечето случаи, но все пак за да получим добри и качествени растения е добре да следваме указанията…

Размножаване чрез семена…

Възможно е размножаване и със семена, които през декември-януари се поставят върху навлаженена салфетка или памук в плитка чинийка и след покълването се засяват в обогатен торфен субстрат. За да им се осигурят оптимални условия, съдът се покрива с найлон или стъкло. При стайна температура 22-25⁰С семенцата поникват за около 15 дни. Разсада се пикира в саксии.

Подходящи съдове за засаждане…

Съдовете в които ще засаждаме мушкатото, трябва да са с обем 3-5 литра. При използване на по-големи съдове се наблюдава значително по-слаб цъфтеж. Когато се използват сандъчета с дължина 50-60 см, броят на растенията в тях не бива да превишава 3, като разстоянието помежду им е поне 20 см.

ратанови кошници…

керамични саксии…

дървени кашпи…

Отглеждано с внимание, растението ще ни радва с красиви и едри цветове почти през цялата година…