Открай време Франция се гордее със своята публична администрация. В исторически контекст тя винаги е представлявала пример за другите държави, а френският държавен служител се е ползвал с високо доверие както в чужбина, така и у дома.

През последните години обаче се забелязва ясната тенденция все повече чуждестранни консултантски фирми да изместват традиционните институции при предоставянето на публични услуги.

Една от основните причини държавата все повече да залага на компании като McKinsey е именно пандемията, която натовари до максимален предел държавната администрация и практически я остави без друг избор. Според здравното министерство външните консултанти не се месят в процеса на изпълнение или избора на политиките, но осигуряват особено необходим опит и експертиза при логистиката и управлението на различните проекти.

От своя страна частните фирми рискуват с избора си за сътрудничество с държавата в условията на криза, но печалбата за тях може да се окаже доста по-голяма от няколко хонорара или спечелени договори.

Тук става въпрос най-вече за дългосрочен, привилегирован достъп до френския политически и бизнес елит.

Инвестициите в държавни служители и политици днес може да открие множество възможности в бъдеще и да позиционира консултантските фирми в изгодни позиции да влияят върху процеса на вземане на важни решения на най-високо равнище.

Тази практика определено не е нова, като реално съществува още от 80-те.

Едва през последните 15 години обаче тя придобива нова динамика, като това започва по време на мандата на президента Никола Саркози, който насърчава мултимилионни договори с фирми като McKinsey, Deloitte, Cap, Gemini, Accenture и Boston Consulting Group.

Проучване на „Политико“ показва, че от октомври 2018 г. неговото правителство е отдало на частни консултанти 575 договора за изпълнението на дейности като изготвяне на икономическия план за възстановяване на страната след пандемията например. McKinsey, заедно с други свои партньори, изпълнява именно тази поръчка, която е на стойност 87 млн. евро.

Друг подобен играч е американско-ирландската компания Accenture. Тя спечели 32-милионен договор за оценка на разходите на министерството на икономиката, а в момента движи почти цялата дигитална инфраструктура на ваксинационната кампания.

Всички тези влиятелни нови участници във френската административна система заплашват вече установения ред от т.нар. Grand Corps – елитния корпус от държавни служители, които получават образованието си в най-престижните френски университети. Въпреки че много от консултантите са завършили същите висши училища, американският стил на мениджмънт, внесен от тях, влиза в остро противоречие с френската административна традиция.

„Тяхната концепция няма нищо общо с нашата – изградена е върху икономически либерални принципи и правна основа, която просто е съвсем друга“, твърди Клод Ревел, бивш държавен служител на високо равнище и настоящ консултант.

„В момента зачеваме едно чудовищно бебе с всички недостатъци и на двамата родители“, допълва той.

Противоречията относно използването на външни консултанти води дори до физически протести, след като през миналата пролет се появиха новини, че правителството има намерение да използва услугите на фирмата Bain в процеса на тестване за коронавирус. Тогава представители на „жълтите жилетки“ потърсиха лични обяснение пред офиса на Bain защо американска частна компания застава начело на френския план за ваксинация.

Разбира се, отговорът на правителството бе, че участието на подобни консултанти е най-добрият и ефективен начин за бърза реакция в условията на тежка криза.

Без обаче да бъде уточнено, че тази практика всъщност е рутинна от години, а границите между публични и частни служители стават все по-размити.

Консултантските фирми често наемат бивши кадри на администрацията. Сред тях са хора като Натали Косюшко-Моризе, предишен министър на околната среда при Никола Саркози, която в момента води отдела по киберсигурност на американските консултанти от Capgemini. Друг подобен пример е пенсионираният генерал и бивш началник-щаб на армията Пиер дьо Виер, който в момента е част от бостънската BCG.

Движението е двупосочно, като не малко консултанти също решават да преминат на държавна служба.

Според Ревел този непрекъснат обмен на служители между публичния и частния сектор подкопава основите на френската администрация.

„Губи се етиката и морала, свързани с държавната служба. По принцип има условия за тези, които влизат в администрацията от частните фирми, но те рядко се прилагат, тъй като се смятат за старомодни“, твърди той.

Други анализатори критикуват непрозрачните отношения между държавата и консултантите, тъй като всякакви опити за отчетност се сблъскват с условията на корпоративната поверителност.

Така се създава впечатление за тайнственост и липса на отчетност при разпределянето на държавните поръчки.

„В крайна сметка ние така и не разбираме в каква рамка работят консултантските фирми, за какви пари и изобщо кой измерва и оценява техния принос към обществото“, смята Франсоа-Мишел Малбер, бивш съпартиец на президента Макрон и лидер на зелената партия Свобода, екология и братство.