Бигорски манастир „Св. Йоан Кръстител“,
Православен манастир в западната част на днешна Северна Македония. В миналото е част от Охридската архиепископия, след това на Българската екзархия, а днес – от Дебърско-Кичевската епархия. Разположен е в община Маврово и Ростуше, по поречието на река Радика, в село Реканско, между градовете Дебър и Гостивар. Известен е с изящния си дървен иконостас, смятан за един от най-прекрасните в православния свят. Патрон на манастира е Св. Йоан Кръстител, а бигорски произлиза от камъка бигор, от който са скалите в района. Манастирът е изграден с помощта на Св. Цар Борис I Покръстител. Неизвестно кога манастирът е изоставен, в резултат на османска кампания за насилствена ислямизация в региона. През 30-те години на XIX век е създаден и изключително орнаментираният и ценен дървен иконостас в църквата на манастира. Главен майстор е Петър Филипов (Гарката) от село Гари, представител на Дебърската дърворезбарска школа, който заедно със своя брат Марко, Макрий Негриев и други помощници се трудят около 6 години, за да създадат този шедьовър. Иконите в иконостаса са дело на зографа Михаил Анагност и сина му Димитър – монах Данаил, от село Самарина. В притвора на църквата през 1871 г. личат фреските на св. Климент Охридски; св. Наум Преславски, Иван Владислав, св. Кирил и Методий, св. цар Борис I, цар Иван Шишман. Надписите над българските владетели св. Цар Борис и Цар Иван Шишман са заличени и неумело преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската власт във Вардарска Македония 1913 – 1941 г. В манастира се съхранява частица от Св. Кръст Господен, както и частици от мощите св. Йоан Кръстител и на св. апостол Яков. В манастира се намира и старата чудотворна икона на Св. Йоан Кръстител.
