Българската 1-ва конна дивизия на генерал Иван Колев разгромява руските войски в боя при Мачин – 3-4 януари 1917г. 
Част от истинската българска история, която отсъства изцяло от “българската“ история след 09.09.1944г. и досега.
В последните дни на декември 1916г. и първите дни на януари 1917г. 3-та армия на генерал Стефан Нерезов провежда последната си атака срещу руската Мачинска позиция в Северна Добруджа.
В нея много важна роля има отново 1-ва конна дивизия, която е усилена с пехотни части и артилерия. Затова се води УСИЛЕНАТА КОННА ДИВИЗИЯ. Тя е без това е СИЛНА, но сега е още по-силна. И отново атакува и громи враговете, където ги намери. А генерал Иван Колев доказва, че е славен военачалник, който може успешно да командва едновременно кавалеристи, пехотинци, артилеристи и пионери в неговата фактически малка армия в славната 3-та армия.
Опитът на руските войски да задържат поне Мачинската позиция в Северна Добруджа не успява главно поради невероятният устрем на настъпващите български войски. Операциите на малката българска Трета армия в тесния участък около Мачин в една непроходима и гориста местност при ужасни зимни условия, липса на пътища и други естествени препятствия, умора и изтощение от постоянните боеве, представляват героичен подвиг, блестящ финал на цялата Добруджанска кампания.
Атаката и превземането на руската Мачинска позиция е ПОСЛЕДНАТА ГОЛЯМА ПОБЕДА на БЪЛГАРСКАТА КОННА ДИВИЗИЯ НА ГЕНЕРАЛ ИВАН КОЛЕВ над руските войски в 4-месечната война срещу тях, която е война за освобождение на Добруджа, но и война за спасението на България, заплашена от унищожение вследствие руската агресия.
Преди 103 години кавалеристите, пехотинците, артилеристите и пионерите, тази малка “армия в армията“, командвани от генерал Иван Колев завършват своя славен боен път при Мачин, където за последен път нанасят СЪКРУШИТЕЛНО ПОРАЖЕНИЕ НА ВРАГА.
На 4.01.1917г. българските кавалеристи влизат в град Мачин, с което слагат точка на 1000-километровия боен път на 1-ва конна дивизия в Добруджа. Генерал Иван Колев е изключително радостен от изпълнения отечествен дълг от своите конници, заедно с които извървява пътя на славата.
След голямата победа с донесение № 1041 той докладва до щаба на Трета армия следното:
„Днес настъплението продължи; след като веригите стигнаха до 50-100 крачки от телените мрежи на неприятелската позиция, предприе се атака под силен артилерийски, пехотен и особено картечен огън. Частите на Усилената конна дивизия към 2 1/2 ч. сл. пл. атакуваха, като нанесоха удара с десния си фланг, въпреки съпротивата на противника. О добре подготвена с артилерийски огън, атаката напълно успя и към 4 ч. нашите войски заеха гр. Мачин; досега са известни, пленени само от 9-ти германски полк, който атакува града от юг около 600 руси с около десетина офицери и 6 картечници; обаче българските дружини са пленили също много руси. За общото число на трофеите ще донеса допълнително.
За през нощта разпоредих турския полк, с две батареи в авангард, да преследва по посока на Браила, а останалите части, като влязат в свръзка с 4 пехотна дивизия, да останат на позиция северно от града“.
Равносметката от боя при Мачин е следната: ПЛЕНЕНИ 15 руски офицери и над 2000 руски войници. Толкова са заловените живи руски бойци. Останалите СА ИЗБИТИ, НАТИКАНИ В ДУНАВ ИЛИ ПОБЯГВАТ ОТВЪД РЕКАТА.
При Мачин дивизията на генерал Иван Колев взема ПОВЕЧЕ ПЛЕННИЦИ отколкото в славния бой при Кара Мурад на 23.10.1916г. При Кара Мурад пленниците са били 14 офицери и 1300 войници, но както руснаци, така и румънци с 1 руско бойно знаме – на 265-та Оренбургска дружина.
При Мачин са бити и пленявани САМО РУСНАЦИ. Взети са и големи бойни трофеи. Сред тях има 18 руски картечници и много пушки, захвърлени от бягащите от неудържимата българска атака руснаци.
Липсва само пленено руско бойно знаме – единственият критерий, по който победата при Мачин отстъпва на тази при Кара Мурад !
Въпреки това победата е голяма, Добруджа е свободна, а името на генерал Иван Колев и неговите храбри кавалеристи кънти по цялата българска земя от Дунавската делта на север до Бяло море на юг и от Албанските планини и Македония на запад до Черно море на изток – там, където живеят от векове наред българи.
Янко Гочев
