Иванка Кънчева Горова (1855-1877) – сестра на революционера Ангел Кънчев и съпруга на “банкера на хъшовете“ Димитър Горов. Мой оцветен портрет с неустановена датировка на красивата българка, починала само на 22 години. 
Иванка Кънчева-Горова е родена през 1855г. в Трявна в родолюбив български род. Нейните родители са Кънчо Ангелов Попниколов по прякор “Дюлгерина“, известен майстор-строител (дюлгер), участвал през 1856 г. в четата на войводата капитан Дядо Никола Филиповски, и Гана Димитрова Кънчева.
Неин по-голям брат е видният българския революционер Ангел Кънчев-участник във Втората легия, 1867-1868г., завършил Земеделско-индустриалното училище в град Табор (Чехия, тогава Австро-Унгария) (1870-1871), помощник на Васил Левски през 1870-1872г., за когото той има много високо мнение, но загинал на 22 години след като се самоубива поради предателство в Русе на 5.03.1872г. Последните му думи са: “ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ“.
Иванка Кънчева има по-голяма сестра Кина (Катерина) Кънчева, починала през 1932г. и още една по-малка сестра Стояна Кънчева, родена през 1867г. в Русе.
Иванка Кънчева е учителка по професия и подобно на брат си също е посветена в революционното дело. Тя е куриер на тайните революционни комитети, обединени в “БРЦК в Българско“ по думите на Васил Левски. Същата дейност е вършела и сестра й Кина.
Те са тайни куриери на БРЦК между Букурещ и Гюргево. Сестрите Кънчеви се сближават и със семейството на баба Тонка Обретенова и особено със сина й Никола Обретенов, един от най-дейните приятели и съратници на Левски и Стамболов, и сред основателите на Русенския таен революционен комитет.
Иванка Кънчева, която се отличава с буден ум, вродена интелигентност и красота е омъжена за Димитър Иванов Горов (1840-1881), родом от Пещера, забележителен българин, “РЯДЪК ПАТРИОТ“ по сполучливата оценка на Захари Стоянов, търговец, прекарал по-голяма част от живота си в Румъния сред емиграцията, която подпомага много активно пред властта и особено финансово, а когато трябва и защитава революционерите пред властта. Затова е наричан “банкерът на хъшовете“ и дори “консулът на хъшовете“.
Д. Горов е съратник на Васил Левски, Стефан Стамболов и Христо Ботев, с които лично се е познавал много добре. Всички тези велики българи са го уважавали много.
Той подпомага преминаването на четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868г., предадена на турската власт от руските агенти и поданици “добродетелите“ братя Георгиеви.
Д. Горов финансира издаването на „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ (1875г.) и „Песни и стихотворения от С. Стамболова“ (1877г.). Дава част от парите, с които Христо Ботев, купува печатницата си.
Издържа в т. нар. казарма заседанията на комитета в Гюргево в края на 1875г., който решава да организира Априлското въстание.
Помага организирането на четите на Таню Стоянов и Христо Ботев през Априлското въстание от 1876г. Брат му Атанас Горов е Ботев четник и загива на Милин камък.
През 1872г. Димитър Горов сключва брак с Иванка Кънчева.
Съпругата му е в течение на неговите наистина патриотични дела и го подкрепя изцяло.
През май 1876г. войводата Хр. Ботев, Димитър Горов и съпругата му Иванка Горова, се качват на кораба “Радецки” в Гюргево.
Д. Горов и жена му не са включени в четата. Те пътуват като изпращачи, защото са големи приятели на войводата и са ангажирани изцяло с целта на четата. Освен това Д. Горов, който бил авторитет, както пред полицията, така и пред румънските пристанищни власти, искал да осигури безпрепятствено преминаване до последното румънско пристанище Бекет.
В знак на уважение и като свидетелство за близостта с войводата Хр. Ботев предава на Д. Горов последните си писма и телеграмата, която трябва да изпрати до вестниците в Европа, за да е ясно, че българите са въстанали и се борят за своята свобода.
На сбогуване Иванка Горова казва на Хр. Ботев: “Войводо, пожелавам ти две неща – да успее делото, за което си тръгнал сега и да се върнеш жив и здрав.“
Хр. Ботев отговаря: “Дай Боже, но много се съмнявам, скъпа. По-вероятно е да намеря там, горе, брат ти Ангел и да го поздравя от тебе! След това и съпругът й, Димитър и Иванка Горови се сбогуват завинаги с него с насълзени очи.
Иванка Горова умира от туберкулоза в Трявна на 28.06.1877г. много млада на 22 години. Там е погребана.
Съпругът й Д. Горов, който като “банкер на хъшовете“ цял живот е само давал пари срещу нищо, освен полици и разписки, без гаранция за връщане, умира болен и в бедност през 1881г. също от туберкулоза.
Янко Гочев
