Жени от Техово (Тейво), Воденско. Поради близостта на селото до Воден, градското облекло бързо измества традиционната народна носия.
През 2002 година проф. Благой Шклифов записва спомените на Трифон Апов, родом от Техово: „Яс се рудих на двайсе и петта гудина у село Тейво, Водинцко…Таче ми знаише малко гърцки ут аскерут, а майка ми не знаише. Пу времето на Метаксас она ойше нойкьата да уче гърцки. Ако не ойш – тимурия (тимурия – гр. – глоба). Су таче един път беме на пазарут у Водин. Един стар чувек го пита за един лаф. И он му удговори на бугарцки. Зад нас имши цивилни куруфилакас (полицай). Он гу фати таче за ръката и го занесе у астинумията (полицията). Там го биле, му дали ренка (вид сушена солена риба). Ногу мъки видохме, зашо лафихме на бугарцки изик…“
Жителите на Тейво и днес говорят своя напевен диалект. В XXI век някои от тях споделят открито какви са, други не толкова, трети го правят шепнешком, с постоянно озъртане. Може би извън всякакви декларации, нещо някъде дълбоко в тях им пречи да приемат задължителните национални герои за свои. През 60-те години на ХХ в. в селото са поставени статуи на гръцките андартски капитани Аграс и Мингас, които периодично са разрушавани от местните жители.
