На 8 февруари 1905 година край село Кутлибег в битка с турски аскер загива войводата Костадин Нунков на 27 години заедно със седемчленната си чета и четирима милиционери от съседните села.
На него Яворов посвещава стихотворението „Напред“ (1895)
Костадин Нунков е останал в народната памет като за него се пее в народната песен ,, Слушай как шумят шумите“.
Роден е през 1877 година в гр. Чирпан. Учи в Пловдив от 1891 до 1892 година, но не успява да завърши образованието си поради липса на средства. Работи като печатарски работник в Пловдив и София, в Пловдив живее заедно с Пейо Яворов.
Нунков взима участие в така наречената Четническа акция, която е организирана от Македонския комитет в 1895 година. Оставя спомени за въстанието, озаглавени „Въстаническото знаме“, публикувани във „Войнишка сбирка“ в 1901 г.
В 1900 година влиза с чета в Горноджумайско. През януари 1902 година е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед и проучва условията за атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско.
На Пловдивския конгрес през 1902 година му е възложена организационната работа в Гюмюрджинско и Дедеагачко.
През декември 1902 година пристига заедно с Димо Николов, Петър Чапкънов и Теню Колев от Аладаа, снабдени с адски машини и 100 килограма динамит в Дедеагачко, където трябва да подпомогнат Марин Чолаков и да проучат възможностите за атентати по железопътната линия.
Прави неуспешни опити за атентати по време на Илинденско-Преображенското въстание. През юли 1904 година става войвода в Кумановско, където се бори срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 година е делегат на скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.
На 8 февруари 1905 г. пада убит едва на 27 години.
Поклон пред войводата и комитите!
