Искрено и лично с Йордан Йорданов – народен представител от ВМРО Добрич.

Когато бях избран за народен представител през пролетта на 2017 г. и за първи път трябваше да потегля към София, инстиктивно погледнах таблото на КОЛАТА. Бях изминал 123 323 км. Лесно се помни и съм го запечатал в съзнанието си. Днес, в края на мандата на 44-тото НС, на таблото на 13-годишното ми превозно средство е изписано – 323 323 км, или изминати точно 200 хил. км.

Така за по-малко от четири години успях да обиколя Земята пет пъти около екватора, но всъщност единствените места извън страната, които посетих за този период, и то неколкократно, са Македония, Западните покрайнини в Сърбия и Северна Добруджа в Румъния. Все места свързани с българското културно-историческо наследство, родовата памет и българските общности, живеещи там.

Но за сметка на това, редовно четях и се забавлявах, как депутатите (240 броя) си гласували дълги ваканции за да ходят на ски в Алпите, на плаж по екзотичните острови или в командировка с народна пара. Е, има още една-две седмици, току виж се случило. Добре, че преди да бъда избран за депутат, за 17 години успях да обиколя целия свят. Вярно, че като учител по география и с помоща на картата, но поне бях с любимите си и любопитни спътници – моите ученици.

Благодарение на КОЛАТА, през тези четири години аз не останах в София нито един уикенд (да се чете – събота и неделя). Всеки петък потеглях от паркинга до катедралата „Ал.Невски” и се наслаждавах на момента, когато минавам покрай задрасканата табела с надпис „София” и се отдалечавах от столицата. Е, наложи се на няколко пъти да измина още 1000 км в неделите, но като затупти армейското сърце преди дербито с „Левски”, имаш ли избор? Победили или загубили, понеделник сутрин трябва да си в офиса на ВМРО за приемния си ден и да си полезен на съгражданите си. И така до вторник сутрин, когато с КОЛАТА отново поемаш към столицата.

Тук е мястото да благодаря на десетките ми спътници – приятели, ученици (вече студенти), колеги, роднини и познати, че осмислиха почти всяко мое пътуване и неусетно достигахме целта си.

Благодаря на моя майстор за бързото отстраняване на неминуемите проблеми.

Благодаря на съпругата си, че на два пъти ми позволи да използвам за пътуване нейната „Мерива”.

Благодаря на фотографските умения на служителите на КАТ. Явно не знаят, че не обичам да съм под светлините на прожекторите.

Благодаря на персонала на ресторант „Добревски” в с.Български извор за оказаната логистична подкрепа.

Най-големите благодарности обаче, са за КОЛАТА. Заради нея, нито веднъж не се наложи да ползвам служебен транспорт и шофьор, или пък полагащите се самолетни билети до Варна и обратно. Така спестих десетки хиляди левове на държавния бюджет –класическа форма на будализъм според средностатистическия гражданин, за която няма лечение в моя случай.

Е, периодично четях за депутатските мерцедеси, с които обикаляме за да се окъпем в народната любов. Но като човек, ползващ личното си возило за обществена дейност, няма как да се разпозная като адресат и обидя, още повече, когато подобна теза се споделяше от хора, ползващи служебни коли за лични цели.

Почти всичко видях по пътищата за тези години, може би, с изключение на … НЛО.Поне ги чух по радиото с песента им „Партии любими”.

А ако КОЛАТА ми можеше да говори … щеше да преразкаже горенаписаното много по-добре от мен. Със сигурност!

Благодаря ти, VW PASSAT!

Да си пожелаем още 200 хил. км безаварийно!