Гробът на полковник Димитър Чолаков – командир на 1-ва дружина от 35-ти пехотен Врачански полк в Добричкото военно гробище.
Той е един от героите на своя полк и на България, които спират със смъртта си руската агресия срещу България през 1916г. в Добруджа. В Македония руската агресия ще бъде спряна от други герои, основно от 15-ти Ломски полк и 33-ти Свищовски полк.
По време на защитата на Добрич преди връхлитането на поредната огромна маса руски войски подполковник Д. Чолаков издава заповед към подчинените му: „Войници не ни се разреши да отстъпим. Прочее, направете да знаят деца и внуци, че Добрич е паднал, защото не ни е останал жив нито един от защитниците му.“ Атакува със своята дружина, но е тежко ранен е и умира от раните си на 7.09.1916г. – деня на победата часове преди появата на бойното поле на 1-ва конна дивизия на генерал Иван Колев, която с мощния си удар окончателно ще разгроми всички врагове – руснаци, румънци и сърби.
В Добричката епопея от 5 до 7.09.1916г. 35-ти пехотен Врачански полк с командир полковник Васил Таслаков губи 3/4 от личния си състав. Такава масова саможертва за защита на родна земя е рядкост във военната история.
Наричат го тогава “Железният полк“. Има “Желязна дивизия“ – 1-ва Софийска, но при Добрич това е наистина “Железният полк“. Пред труповете на изкланите от румънците и руснаците български селяни целият личен състав на Врачанският полк решава да загине, но да спре нашествениците и да отмъсти за невинно пролятата българска кръв.
Полк. Веселин Кюркчиев пише с гордост по адрес на Врачанци за тези епични боеве следното: „В стихийна борба на 5, 6 и 7.09.1916г. с многочислена и изпитана в боеве Руска армия, минаха през смъртта, но победиха“.
Полк. Д. Чолаков, който е родом от село Долно Драглище, Разложка околия, е един от първите погребани в Добричкото военно гробищена 8.09.1916г. Сред загиналите български офицери в Добричката епопея той е с най-висок чин-полковник.
В полковата история е описано преклонението на добричлии пред неговия подвиг и саможертва: „Това било на утрото след победата. Стекъл се целият спасен град, – нали Чолаков с кръвта си е запечатал своя завет и нали Добрич не падна, защото след първия от защитниците му беше готов да падне и последният…“
„Добрич и Врачанци – това е една плът, една кръв, нещо цяло, нещо неделимо от клаузите на никакви безчовечни договори“ – пише о. з. полк. Веселин Кюркчиев в предговора на книгата си за 35-ти Врачански полк.
Някога там е имало грандиозни тържества в чест на загиналите за града. „Три дълги редици офицерски гробове и зад тех – стан братски могили – необятна гробница на загиналите от 35-ти полк“. Това са виждали Врачанци някога, когато се стичали масово на поклонение на близките си в Добрич.
Димитър Чолаков посмъртно е повишен в чин полковник. По-късно в негова чест е кръстено село Полковник Чолаково в община Кайнарджа, Силистренско.
