На днешния 6-ти февруари, преди сто двадесет и пет години, княз Фердинанд I утвърждава с Указ № 4 основаването на Държавното рисувално училище.На 16-ти октомври 1896 г. училището отваря врати.
Идеята за откриване на висше училище за изкуства в България датира повече от три десетилетия преди нейното осъществяване през 1896 г.
Още преди Освобождението през 1878 г. инициативата за създаване на художествено училище по познатия европейски образец е подета от най-известните ни възрожденски художници, получили своята професионална художествена подготовка в Западна Европа и Русия.
Осъзнавайки потребността от висше учебно заведение по изкуства у нас, създадено по подобие на класическите академии в западноевропейските центрове, те активно започват да пропагандират идеята за специализирано училище по художество по страниците на предосвобожденската ни преса.
След Освобождението идеята за създаване на училище за изкуства в България е активно подета от Константин Величков.
Тази енциклопедична личност, съвместяваща в себе си интелектуалеца, общественика, писателя, политика и художника, има особена заслуга за основаването на Държавното рисувално училище.
Като министър на народното просвещение (1894-1897) към кабинета на Константин Стоилов, той заедно с комисия от видни обществени и културни дейци (проф. Иван Шишманов, Иван Мърквичка и Антон Митов) и под ръководството на Дружеството за подпомагане на изкуството в България, създават Законопроект за откриване на Държавно рисувално училище в София. Този съществен документ изцяло изразява позициите на българската интелигенция, която след Освобождението търси нови пътища за утвърждаване на младата българска държава. Неговата целесъобразност спрямо конкретната историческа действителност се изразява във възможността, която той едновременно предоставя да се обучават художници с различна класификация и приложение в разностранните области на художествения живот.
Според създателите на законопроекта старата възрожденска иконопис с нейната „извращенност и грозотия на църковните образи действува по един най-разорителен начин върху естетическите чувства на народа“ трябва да бъде заместена от нова официална естетика, подчинена единствено и само на академичните принципи
На 27 ноември 1895 г. законопроектът е блестящо защитен в Парламента. Забележителната реч на Константин Величков предизвиква бурна дискусия. Тогавашните условия в страната според голяма част от народните представители са крайно неблагоприятни за създаването на художествено учебно заведение. Всеобщият призив на кабинета на Константин Стоилов за икономии и съкращение в бюджета довеждат до закриване на редица държавни учреждения. Внесен при тези условия, законопроектът става повод за ожесточен сблъсък между управляващи и опозиция, последните от които определящи го като безумно и излишно разсипничество. Атаката срещу създаването на Рисувалното училище е подета от Петко Каравелов, според когото училището не отговаря на никаква нужда на държавата и което ще възпита единствено нещастен полуинтелигентен пролетариат.
Въпреки резките критики в своята реч Константин Величков аргументирано и обосновано определя целта и задачите на едно бъдещо рисувално училище, без което според него „никога няма да добием истински артисти само със стипендии в Европа, защото едно от условията, за да се развие изкуството, едно от условията на прогреса е съревноваването и додето това съревнование не се създаде на земята ни, няма да имаме изкуство, както няма да имаме и наука“.
На 16-ти януари 1896 г. във втората си редовна сесия в XLVIII си заседание Осмото обикновено Народно събрание гласува законопроекта и приема да утвърди Закон за Държавно рисувално училище в София. Месец по-късно княз Фердинанд I с Указ № 4 от 6-ти февруари 1896 г. утвърждава основаването на новата образователна институция. На 16-ти октомври 1896 г. Държавното рисувално училище отваря врати.
В продължение на сто двадесет и пет години Националната художествена академия продължава целенасочено да усъвършенства и развива специфичната си образователна, научно-изследователска и културна политика.
Днес, повече от всякога, основните цели на най-старото учебно заведение по изкуства са свързани с повишаването на качеството на обучение и утвърждаването на неговия авторитет като съвременен научен и културен център.
