ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР- АКАДЕМИК доц.д-р Петър Ненков

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР- АКАДЕМИК

доц.д-р Петър Ненков

Генерал Христофор Хесапчиев е роден на 6 февруари 1858 година в Йерусалим, когато родителите му отиват на поклонение в Божи гроб. Детството и юношеските му години преминават в Габрово, където през 1877 г. завършва прочутата Априловска гимназия.

След Освобождението кандидатства и е приет в първия випуск на новосъздаденото Военно училище в София. Завършва го с отличен успех и получава първо офицерско звание – подпоручик. Като млад офицер се проявява отлично и затова е изпратен по предложение на своите командири в специалния курс на Константиновското военно училище в Русия, за да продължи усвояването на военните науки. Жаждата към знания го отвежда в Кавалерийската офицерска школа.

През 1882г. завършва блестящо Академията на Генералния щаб на руската армия в Санкт Петербург. Получава отлична военна подготовка и богата обща култура и става един от ерудираните офицери в младата българска войска, владеещ перфектно руски и френски езици.

На 6 септември 1885г. в Пловдив е извършен актът на Съединението на Източна Румелия и Княжество България . Не можещ да се примири с този факт, превръщаш България в една от най-големите държави на Балканите, сръбският крал Милан решава да удари в гръб своите съседи и на 2 ноември 1885г. обявява война на България .

По това време генералщабният капитан Хесапчиев е помощник началник Щаб на Действащата армия . Той е натоварен със задача избере позиция за генералното сражение между двете войски. След щателна рекогносцировка на Сливнишките височини ги избира за позиция на българската армия, защото те се естествено укрепени и преграждат най-прекия път на сръбската армия към София.Бойните действия се развиват наистина според неговите предвиждания и на Сливница се разгаря решителното сражение , в което младите български капитани побеждават със совите чудо богатири сръбския агресор, командван от опитни генерали и полковници и го обръщат в паническо бягство. Капитан Хесапчиев лично взема участие в боевете при село Алдомировци и Раяновци на 5 ноември 1885г.. За проявен героизъм и мъжество на бойното поле е награден от княз Александър Батенберг с орден за храброст – 4 степен .

След войната, през 1887г. е назначен за началник на Военното училище. Негова е идеята дворът на училището да се озелени и да се превърне в разкошен парк, в който растат най-разнообразни дървесни видове.

На следващата година е назначен за главен редактор на първото българско военно списание “Военен журнал”. Той го редактира в продължение на 11 години . През 1892г. започва да редактира и вестник “Военни известия“, а през 1893г. месечното списание “ Войнишка сбирка”, предназначена за войници и подофицери .

Негово дело е поредицата “Офицерска библиотека”, която превежда и отпечатва редица военно научни трудове от чужди автори . Освен като редактор Христофор Хесапчиев се проявява като талантлив и плодовит военен журналист. Под неговото перо излизат редица статии за обучението, възпитанието и бойната подготовка на българската войска, което са поместени в периодичните издания на Министерство на войната.Това с пълно право му е отрежда признанието на родоначалник на българския военен печат .

Паралелно с редакторската работа той продължава да преподава във военното училище по тактика, военна топография и военна история. Като преподавател съставя редица учебници по военно дело , които помагат на много офицери да овладеят основите на военната наука . Особен интерес представлява неговата научна студия за “ Сръбско българската война – 1885г.”. Богатата му и разностранна книжовна, преподавателска и научна работа не остават незабелязани.

Той бива избран през 1898г. за действителен член на Българското книжовно дружество , а по-късно става първият български офицер – член на БАН.

През 1899г. той е избран за делегат на България на първата Хагска конференция за мир. След това е изпратен, като военен аташе в Белград. От 1904 до 1905г. е дипломатически агент в кралство Сърбия , а от 1905 до 1911г. е дипломатически агент и пълномощен министър на царство България в Букурещ.Той се провява като много мъдър и тактичен дипломат, който достойно защитава интересите на родината ни и познавайки отлично обстановката на Балканите, спомага да укрепване на българо-сръбските и българо-румънските отношения.

През Балканската война 1912-1913г. е повишен в звание генерал майор и изпратен като представител на Българската армия в Гръцката главна квартира в Солун. Големият му дипломатически опит и отличната военна подготовка му помагат да преодолее разногласията , които възникват в съюзниците от антитурската коалиция още по време на войната.

През 1914г. преминава в запаса, след 35 годишна доблестна служба пред род и родина. През Първата световна война (1915 – 1918 г.) е мобилизиран и назначен генерал за поръчки. Тежко приема пропилените идеали за национално обединение и последвалите две национални катастрофи .

Старият войн и дипломат се отдава на книжовна дейност и публикува серия от статии в пресата . Написва и своите спомени . Участва активно в обществения живот на страната . Умира на 15 май 1938г. като завещава 70 хиляди лв. на Министерството на народното просвещение за създаване на фонд “Генерал Христофор Хесапчиев” за издържане на бедни ученици на Априловската гимназия , а на “Славянското дружество “ в София дарява 100 хиляди лв. за учредяване на фонд на негово име за подпомагане на писатели, ратуващи с творбите си за дружбата между славянските народи .