Бунтът на работниците в тютюневата фабрика в Пловдив
Искане: Правителството да приравни условията за работа с тези от преди национализацията на предприятието през 1947 г.
„Вечерта на 3 май 1953 г. работниците от нощната смяна на тютюневата фабрика (бившата „Томасян”) в гр. Пловдив се разбунтуват, изгонват пазачите и се затварят и барикадират в един от големите тютюневи складовете, които се намират насред града, наречен „Иван Караджов”. Стачкуващите искат от правителството да приравни новите условия за работа с тези от преди одържавяването на предприятието.
Сутринта на 4 май органите на милицията ограждат тютюневия склад и заключват вратите му отвън. Същата сутрин в знак на протест спират работа и работниците, повечето от които са жени, и от другите два склада – „Стефан Караджиев” и „Георги Иванов”. Стачниците от първия склад разбиват вратите му и прогонват охраняващата ги отвън милиция. Стачкуващите от трите склада се събират на импровизиран митинг в двора на фабриката. Към тях се присъединяват и работници, които не са на смяна. Броят на протестиращите, към които прииждат и граждани извън фабриката, нараства постоянно. Сведенията, по спомени на очевидци, са за около няколко хиляди. При стачкуващите пристигат висши партийни ръководители от София, сред които е и министърът на вътрешните работи Антон Югов. Опитва се да говори на протестиращите, те го замерват с камъни и той се оттегля. Следва заповед за стрелба.
Няколко души от стачкуващите са убити на място, сред които две жени, около 50 са ранени и стотици арестувани. До железопътната гара е настигнат и застрелян водачът на стачката Кирил Джавезов. Точният брой на убитите не може да се установи, поради наложената веднага от властите най-строга забрана за огласяване и коментиране.“
