Иван Ведър, с рождено име Данаил Николов, известен още с псевдонимите си Яни Ингилиз, Ованес Ефенди, Денкооглу (от Деню, Данаил), е български общественик, масон.
Учи в колеж в Малта, където научава много езици, работи като моряк на английски кораб между Лондон и Мелбърн, преводач е в турски учреждения в Цариград, преподава езици в Измир на синовете на турски първенци (включително Мидхат паша). По време на Кримската война обикаля черноморски пристанища, вероятно в ролята на руски разузнавач. Следва в медицинското училище в Букурещ, където получава псевдонима си Ведрий от професорите д-р Петър Протич и д-р Георги Атанасович, заради открития си характер.
През 1863 г. в цариградския клон на Ориентал Лодж е посветен в масонството. Успява да достигне до 33-тата степен, последна според Стария и Приет шотландски ритуал. Следва още по-пъстър живот – работи по първата железопътна линия Русе-Варна, после като търговски представител в Манчестър, оженва се за дъщерята на уважаван русенски архитект, преподава в Робърт колеж в Цариград, кореспондент е на европейски вестници. Русенският валия Мидхат паша го назначава за „секретар по вънкашната кореспонденция“, което му позволява да контактува често с чуждестранни дипломати.
Подпомага финансово няколко въстания и революционното движение в Русе, в които среди вече е установил другарски връзки. Ходатайства за Захари Стоянов да стане библиотекар в читалище „Зора“.
Известен е със заслугите си към Русе – по време на Руско-турската война (1877 – 1878) негово лобиране отменя решението на Делавер паша да изколи голяма част от русенското население през 1877 г.
В края на август 1877 г. руските войски ожесточено атакуват турската махала в Русе, която почти сриват със земята. Това озверява турските управници, които решават да изтребят цялото българско население в Русе – всички са изведени в полето при Владиковата бахча (днес Парк на младежта), където прекарват няколко денонощия. Ведър успява да излезе от обградената си къща, като плаща торба злато. Отбива се при италианския консул Енрике де Губернатис, с когото поканват влиятелния турчин хаджи Мехмед Алия да се качи с тях до хълма Левента, за да лобират при Делавер паша, командващ египетските войски, разположени около града.
Когато влизат при пашата, и тримата правят масонски знак с ръка. Разбирайки, че говори с по-висш по степен масонски брат, той обещава на Иван братско съдействие. Когато се връща от Левента, делегацията заварва населението на града обградено от египетски аскери, които го пазели от черкезите и башибозуците. В резултат са спасени сигурна смърт 4000 русенци и сградите в града от опожаряване.
След Освобождението Ведър организира първата българска редовна масонска ложа „Балканска звезда“ (Etoile des Balkans) в Русе през 1880 г., измежду членовете на която са Никола Обретенов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Тома Кърджиев и която е посещавана инкогнито от бъдещия княз Александър Батенберг. Следва учредяване на ложи във Варна (където за кратко е първата велика ложа), София и още няколко града, но през 1887 г. Ведър се принуждава да „приспи“ всички ложи заради опасността дейността им да се опорочи от политическите и междуличностни борби, характерни за младата и неопитна държава.
В края на живота си приписва всичкия си имот на държавата, казвайки, че е дал достатъчно на децата си – образование и възпитание.
Костите на Иван Ведър са пренесени в Пантеона на Възрожденците при изграждането му през 1978 г., а в близост е издигнат паметник в негова чест. Съвременните масонски организации в България имат орден с неговото име.
