Правнук на легендарния български борец за свободата на Македония Питу Гули посвещава живота си на това да се бори с фалшивите новини за България, а за това заплаща със собствената си свобода.

Photo: Личен архивПъпешков на гроба на родителите си в Златарица.

74-годишният днес Стефан Пъпешков има уникален живот. Той е правнук на Питу Гули, който обявява Крушевската република през Илинденското въстание – 1903 година. Републиката просъществува само десет дни, а войводата и другарите му загиват в сражение с турците. От петте деца най-малката дъщеря на Питу Гули, Флора, е тогава бебе на няколко месеца. Майка ѝ, жената на Питу Гули, вече вдовица, я дава за осиновяване на свои роднини. Стефан Пъпешков е внук на Флора.

През 1945 г. баща му и майка му бягат от Титова Югославия в България, за да избегнат репресиите срещу населението с българско самосъзнание. Намират пристан в Златарица, Великотърновско. „Роден съм в Златарица през 1946 г., до 1959 г. принудително растях в махала Делова, където ток и път не минават. Но и с езикови бариери изживях с турчолята комшулук, какъвто нийде по света не познах“. След казармата през 1965 г. Стефан Пъпешков е пуснат да види лелите и вуйчо си в Крушево, Македония. „На 31.Х.1971 г. падна дебел сняг, а с жена ми Ружа и първите две деца качихме влака за Чехия, където работех. В Ниш се отклонихме към Македония, за да ни връчат югославски паспорти във Водно, квартал на Скопие. Тогава Чика (леля) Миха изплю уловката – трябва да подпишем текст, че сме малтретирано македонско малцинство в България. И тогава ще ни дадат паспорти“.

Малко по-късно Пъпешков влиза в бежанския лагер в Падричиано до Триест, Италия, а жена му остава в Крушево и Щип с двете им малки деца, Костадинка и Драгомир. След известно време Стефан се връща и взема семейството си. Скоро решението за емиграция в САЩ е взето. Уреждат формалностите и документите с помощта на неправителствената организация „Международна лига за човешки права“ и на 23 август 1972 г. кацат в Ню Йорк. „В Ню Йорк, работих като готвач, сервитьор и шофьор на такси, но домакинствах и в щаба на лигата с контролен достъп до секретни папки и писма, и цялата турска и югославска преса.“ В следващите години се раждат и децата му Михаил, Йонка, Ружа и Стефан.

Стефан Пъпешков постепенно устройва живота си в Ню Йорк, но през цялото време не спира да се бори за българската кауза. Отдава голяма енергия на това да издирва и редактира издания, в които отношенията между България и Македония са манипулирани и историята е променена и дори фалшифицирана. „Македония е изконна българска земя. Исторически и като народност те са наши братя. Не отричам правото им да имат своя държава, знам, че този факт никога вече няма да се промени, но историята не бива да се отрича, променя и пренаписва”, казва Пъпешков. През 1979 г. разбира, че американците имат конгресен сенатски одит, в който се дискутират исторически въпроси, а редица тези се одобряват или отхвърлят преди влизането им в издания в сенатската библиотека. В тези комисии се събират историци и учени, които имат отношение към историята и дискутират спорни въпроси. По това време председателят на академията на науките в Югославия Михаил Апостолски заявява официално, че България краде македонската история. Тази теза влиза в програмата за обсъждане в Сената и видната британска историчка и изследователка на България Мърсия Макдърмот търси за съдействие Стефан Пъпешков. Тя просто го завела на изслушването, за да защити той българската кауза. „Смело обясних на всички, че не ние, а те фалшифицират и крадат нашата история. Бях гневен, че говореха за Самуил като за македонски цар и че още тогава говореха за македонско малцинство в България”, разказва Пъпешков. Той прави аргументирани доказателства по спорните въпроси и шефът на комисията Робърт Бърт приема неговата гледна точка. „Още помня този човек. Не защото отхвърли искането на македонския академик,а защото бе справедлив. Бърд имаше дрезглав глас като на Кръстника от едноименния филм и излъчваше такава мощ”, спомня си той.

Пъпешков е известен с това, че заставя авторите на Енциклопедия „Британика“ да пренапишат няколко статии за България. Той купува 30-те тома на енциклопедията за близо $2000, за да ги имат като наследство неговите деца. „Боже, какви неща прочетох за македонските герои Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев…”, разказва Стефан Пъпешков. Гневът му станал неудържим, когато прочел, че Димитър и Костадин Миладинови били автори на сборник с македонски песни. (Истинското, автентичното име на сборника е „Български народни песни“ – бел. Общобългарския портал“). Тогава нашенецът опаковал отново всичките 30 тома и ги върнал. В писмо обяснил, че не си иска парите обратно и историците могат да ги използват, за да направят някое и друго проучване за историята на българите. Няколко месеца по-късно получил писмо, в което му обяснили, че са направили справка и са внесли промяна. Поправките били незадоволителни, но все пак той отчел първата си победа.

В началото на 80-те се случва атентатът срещу папа Йоан Павел II, в който по-късно е замесено името на България. Публицисти като американската журналистка Клеър Стърлинг и бившият служител на ЦРУ Пол Хенци прегръщат бързо някои от показанията на атентатора Мехмет Али Агджа и раздухват т.нар. „българска следа“ в атентата. Според Пъпешков в основата на доноса срещу България е негов познат българин на име Бенков. „Той работеше в американските служби и съм сигурен, че негови спомени са използвани в книгата на Клеър Стърлинг „Часът на атентаторите”. Дали съм бил прав? Не знам, но откакто огласих това си съмнение, два пъти ме заплашваха с убийство, дори ме стреляха веднъж”, казва Пъпешков.

Въпросната книга на Стърлинг провокирала серия от статии в „Рийдър Дайджест”, което тогава е най-тиражното списание в света. Българинът прочел публикациите и бързо открил съшитите с бели конци моменти. Списанието проследявало пътят на Али Агджа до Италия. Според Стефан Пъпешков много моменти от този път били премълчани за сметка на няколкото часа, които Агджа прекарал в България. Пъпешков запретва ръкави и събира доказателства в полза на това, че „българската следа“ е лабораторна шпионска измислица и в нея няма капка истина. “Събрах гафовете, оспорих и сп. „Readers Digest“ оттегли брой 10/1983, за да заличи гафовете в репортажа за „Часът на атентаторите“. По-късно и ЦРУ отзова привидното си доверие от пасквила, а адвокат Джузепе Консоло направи завой в защитата на Сергей Антонов и го доведе от недоказуема вина до доказана невинност“, споделя Пъпешков.

По-късно животът му предлага нови премеждия. На 11 ноември 1996 година при едно от завръщанията си от България в Америка Стефан Пъпешков е арестуван в Ню Йорк още в самолета. Обвинението е за шпионаж. Започва разследване. Пъпешков е шест месеца в ареста. Разследването установява, че Пъпешков е станал жертва на клевети, освободен е и окончателно оправдан – свалени са обвиненията в шпионаж. До ден днешен Пъпешков е убеден, че арестът му е по донос от същите среди, които някога замесват името на България в атентата срещу папата.