На 1 февруари 1834 г. е роден Кузман Анастасов Шапкарев – български възрожденски книжовник, фолклорист (и мой прадядо). Редовен член на БДК (1900 г.). Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си А. Стрезов. През 1854 г. заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856-1859 г.), Охрид (1859-1960 г.), Прилеп (1861-1865 г., 1872-1873 г.), Кукуш (1865-1872 г.), Битоля (1873-1874 г.). Основава мъжка и девическа гимназия в Солун. Учителства в Кукуш (1881 г., 1882 г.), след което се установява в Солун. През 1884 г. е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887 г.) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (дн. Ботевград, 1888-1892 г.). Сътрудничи на в-к “Македония”, “Право”, на сп. “Читалище” и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение за работата му като фолклорист е и сродяването му с Д. Миладинов – през 1863 г. се жени за най-голямата му дъщеря. Най-значителният му труд е сборник „Български народни умотворения“ (ч. I-III, 1891-1894 г.), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Някои съчинения: „Българский буквар“ (1866 г.), „Кратко землеописание за малички детца …“ (1868 г.), “Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев” (1884 г.), „Русалки“ (1884 г.), „Сборник от народни старини“ (1885 г.) и др. Умира на 18 март 1909 г. София.
