Поредната част от моя “Наръчник на българския дипломат”.
Гърция:
Гърция и Сърбия си приличат по много признаци. Национализмът на елините е намерил израз в тяхната великогръцка Мегали идея. Тя внушава, че Елада е люлка на съвременната европейска цивилизация, а гърците са едва ли не богоизбран народ. В нея не са спестени обидни квалификации за всички съседни народи. Българите според терминологията на обикновените гърци са варвари и ако все пак имат някакви културни и научни достижения, те се дължат на цивилизационната роля на южната ни съседка.
За тях важи с още по-голяма сила една особеност, характерна за всички балкански народи, с изключение на българския. Гъркът е първо грък и след това всичко останало-ляв, десен, партиен, безпартиен, спортист, фермер, работник, учен и т.н.
Ще преразкажа чутото от нашата народна певица Любка Рондова. През 1948 г. гръцките леви партизани под командването на генерал Маркос отстъпват към България притиснати от по-добре въоръжената англофилска армия. Преминавайки през Егейска Македония с преобладаващо българско население, те отвличат и депортират над 25000 български деца на възраст между 2 и 14 години под благовидния предлог, че искат да ги предпазят от предстоящите бомбардировки. На всеки десет невръстни деца се поставя по един отговорник-девойка или младеж на по 13, 14 години, който е трябвало да се грижат за групата.
Всички тези деца биват качени на влакови композиции и извозени до Румъния, Унгария, Чехия и Полша, където не ги е чакал никой. Гръцката десница нарича събитието „отвличане на деца“ (παιδομάζωμα, кръвен данък) и смята, че децата са изведени в социалистическите страни не за да бъдат спасени, а за да бъдат промити мозъците им с комунистически идеи и по-късно да бъдат използвани за комунистическа пропаганда в Гърция. Но, факт е, че на децата с български произход след десетилетия не се разрешава да се върнат в Гърция, за разлика от немногото гърчета, които биват приети радушно от гръцките власти. Този факт засилва убеждението ни, че основната цел на тази “хуманитарна” акция е била етническото прочистване на Егейска Македония, където мнозинството е било с българско самосъзнание.
Някои от депортираните деца са имали късмет и са били приютени от добродетелни семейства, какъвто е случая с моята приятелка Любка Рондова, но е имало и такива, които са ставали жертва на педофили и престъпници. Наложително е драги сънародници някой от нашите евродепутати-патриоти да повдигне въпроса за този “хуманен акт”, сътворен от синовете на най-древната европейска цивилизация под одобрителния поглед на т.нар. великите сили?
В мътните следвоенни години гърците извършват едно безпрецедентно по своите мащаби и жестокост етническо прочистване на Егейска Македония пред очите на цяла Европа.
Гръцките комунисти демонстрират, че за тях борбата за интересите на нацията стои над класовата борба, прокламирана от Коминтерна. Какви основни различия има във възпитанието на гръцките и българските комунисти. Нашите интернационалисти тероризираха и предаваха собствения си народ, за да се откаже от произхода си!
Според гръцката пропаганда, българите са примитивни варвари-агресори, създали държавата си върху изконни гръцки земи.
Следвайки тази логика, Атина счита, че всяка нейна териториална придобивка в България е легитимна стъпка, възстановяваща историческа справедливост. Артефактите, обаче доказват, че еленизмът е взаимствал основополагащи елементи на бита и културата от много по-древната тракийска цивилизация, наследници на която сме ние. Освен това съвременните гърци са нашественици, дошли от Африка и не са генетични наследници на античните елини, които са били руси със светли очи и европеидни черти. Те просто са си присвоили елинската култура и сега я презентират като своя.
Гърците не биха имали нищо против да анексират цяла Южна България до Стара планина. Точно такива са били претенциите им след края на Първата световна война.
От Атина не можем да очакваме нищо добро, а традиционния й съюз с Белград е имал винаги антибългарски характер. Със завземането на Беломорието след 1918 г., България е лишена от излаз на топло море. Това е стратегическа победа за Гърция с огромно значение, която й осигурява тотален контрол върху цялото беломорско крайбрежие, включително и върху българските градове Драма и Кавала. По разкази на съвременници до септември 1944 година в Драмско от 13 села, 12 са били български. В този критичен за тамошните българи момент, БКП извършва поредното национално предателство, оставяйки четвъртокласника Добри Търпешев да преговаря с озлобените гръцки партизани за съдбата на местното население. На многохиляден митинг пред жадуващата мъст въоръжена и гладна тълпа, “дипломатът” Търпешев заявява, че Партията не носи отговорност за тези български фашисти, дошли заедно с армията да окупират братския гръцки народ…! Цивилното българско население е спасено от кървава разправа само благодарение застъпничеството на Негово Преосвещенство Провадския епископ Антоний, който през военните години е свещенослужил там. Благодетелен, състрадателен и милостив, той е организирал курбани в двора на местната църква и по този начин е спасил много гърци от гладна смърт. Той дава една жълтица на прееодача, да не споделя предателските думи на родоотстъпника Търпешев и сам се обръща на чист гръцки към тълпата. Същият български свещеник, родом от Крушево след ВСВ бива осъден на смърт от македонстващите сърбомани като “предател на македонскиот народ”. Дядо Антоний беше мой духовен баща-радетел на българщината.
Силни страни на Гърция:
-Членка на НАТО със силна авиация и военен флот.
-Всеки остров е своеобразна трудно превземаема крепост със сложна тунелна система.
-огромен търговски флот / 18 милиона бруто регистър тона/, който във военно време може да се преоборудва и използва за военни и транспортни цели.
-традиционен стратегически съюз с Великобритания.
-В актуалния й конфликт с Турция, касаещ газовите залежи в оспорваната морска икономическа зона, тя получи силна военна подкрепа от Франция.
-Балканската ос Атина-Белград е важен военнополитически фактор с антибългарски характер.
-многобройна пета колона от гърци, живеещи в целия свят /около 8 милиона/
-най-силният посланик на Гърция е нейния имидж на люлка на световната цивилизация.
Уникалния фолклор носи на Атина много симпатии по целия свят. Между чуждестранните фенове на гръцката култура има много влиятелни политици и бизнесмени.
-Гърция има изключително силна дипломация, наследила изтънчеността и коварството на Византия.
Недостатъци:
-Антибългарската ос Атина-Белград не функционира официално, докато Сърбия е извън НАТО и гравитира около Русия.
-Напрежение с Турция заради Кипър и гръцките острови в близост до турските брегове.
-Спорове с Турция за границите на континенталния шелф в Егейско море, където усилено се търсят газови находища.
-Гърция се маневрира в неизгодна позиция заради съюза си с изолираната от Запада, хазартна Сърбия.
Албания, Косово, Босна и Херциговина, Северна Македония, България, Хърватска и Унгария имат неуредени сметки с Белград.
Косово е враг номер едно на Сърбия, а Тирана стои зад Косово. Чрез значителното си албанско малцинство в Македония, Тирана може да влияе косвено върху политиките на Скопие. Босненците нямат нужда от допълнителна мотивация, за да тръгнат срещу Сърбия. България се прави, че не чува отчаяните молби за помощ на синовете и дъщерите си от Западните покрайнини, но в благоприятен момент ще се намеси.
Унгария има малцинство в сръбската автономна област Войводина, което също не й е безразлично. Хърватска е една от първите държави, която заедно с Унгария и България призна Косово.
Полезни директни ходове:
Няма такива.
Просто трябва да се възползваме от обстоятелството, че Сърбия не е в НАТО и да поддържаме приятелски отношения с Турция, която може да държи елините в шах. В наш интерес е САЩ и Турция да подобрят отношенията си. Великобритания може да използва влиянието си пред Белия дом, за да удовлетвори желанието на своето протеже Гърция за сближаване на отношенията между САЩ и Сърбия. За да изтръгне Белград от влиянието на Москва, Лондон ще пледира пред Вашингтон да се намери подходяща форма за партньорство със Сърбия. Ако Титовата тактика на лавиране между Русия, Европа и Америка успее отново, позициите на Турция, България, Босна и Херциговина, Косово, Македония и Албания ще бъдат разклатени, а тези на Гърция, Сърбия и Румъния усилени.
В момента нашето правителство върши работата на Атина, лобирайки пред Запада за приемане на Сърбия в ЕС.
Следва
Турция:
Турция е държавата с най-големия вътрешен бруто национален продукт и най-силната армия на Балканите-втора по численост в НАТО. Тя, наред със Саудитска Арабия и Египет е световен лидер на мюсюлманите-сунити. Разположена на два континента и владееща Проливите тази държава е играла и ще играе ключова роля в бъдещи военни конфликти. Уникалното й географското положение я прави желан стратегически съюзник за всяка велика сила. А, със статута й на надрегионална военна и икономическа сила се съобразяват дори управляващите във Вашингтон, Москва и Пекин. Отношенията ни с нея са много деликатни като се имат предвид незарасналите рани от пет вековното робство. Но, външната ни политика не трябва да се ръководи от чувства, а от прагматизъм.
С Турция можем да бъдем съюзници само при условие, че бъдем третирани като равностоен партньор и, че запазим възможностите си да се освободим от приятелската прегръдка, която може да се окаже мечешка. Отчитайки, колко слаба и беззащитна е България в момента, нужно е да се помисли и за чужда протекция, ако Анкара реши, че сме й по-удобни като жертва, отколкото като съюзник и партньор. В лицето на Ердоган, Турция има ръководител, който не би се спрял пред нищо, за да възвърне едновремешния блясък на Османската империя. Отчитайки съотношението на силите на Балканите, ще си позволя една метафора. Вълка не бива да се пуска в българската кошара, ако искаме агнетата да оцелеят. С други думи, България може да неутрализира агресивните действия на трети страни с помощта на Турция, но турски войски не трябва да се допускат под никакъв претекст на българска територия. Веднъж влезли, те няма да излезат доброволно и България ще загуби частично или напълни своя суверенитет върху районите населени с турци.
Мюсюлманите, живеещи в България са, като изключим циганите, наши добри приятели и комшии, но те са и петата колона на Анкара. Ако, външните ни врагове са общи, ще можем да разчитаме на тяхната лоялност и поддръжка. Този сценарий е вече проиграван през ПСВ, когато много от българските турци оставиха костите си по бойните полета в защита на общото отечество. При всякакви други сценарии, те ще слушат Анкара, а не София.
Изводът е, че Турция може да играе положителна, възпираща роля по отношение на традиционните антибългарски коалиции на Балканите. Но, имайки в предвид нейните имперски амбиции, трябва да сме изключително предпазливи. Въпрос на дипломатически умения е да използваме и насочваме огромния й потенциал за възпиране и неутрализиране на агресивните ни съседи.
