АНА КОЗИНАРОВА – ОРЛИЦАТА – МАЙКА ОТ КЛИСУРА!
доц. д-р Петър Ненков
Българският народ роди и откърми в мрачните векове на робството такива героини като легендарната Райна княгиня, Сирма войвода и баба Тонка Обретенова .
Всред тях името на великомъченицата на българската свобода от каменна Клисура, Ана /Цана/ Козинарова едва ли говори нещо на широката читателска аудитория, пък и на историците, които живеят извън пределите на Карловската Розова долина . Но то отдавна се е превърнало в символ на саможертвата на една млада жена в страшните и славни дни на Априлското въстание от 1876 г.
Ана е родена през 1840 г. в Клисура и се задомява рано за Никола Козинаров, на който родила четири мъжки рожби .
В дните на Априлското въстание през 1876г., по време на Клисурската република, ръководена от местния революционен комитет “Братя Самуилови“ начело с Никола Караджов, тя споделила съдбата на всички клисурки, които редом с мъжете си се готвели за великото народно дело. Ана леела куршуми пълнела фишеци, събирала храни, шиела четнически униформи и въстанически знамена. Когато Боримечката изпробвал на хълма над селото своето черешово топче и черковните камбани забили тревожно, тя изпратила своя мъж на позициите на Зли дол, за да брани селото от налитащия башибозук .
Ана и съпругът и Никола живеели близо до Черковската махала на Клисура. Използвайки максимално от факта , че в други селища на Карловския край не избухнало въстание, на 26 април жестокият карловски феодал – Тосун бей събрал две хилядна орда от башибозуци и нападнал Клисура .
Въстаниците успешно отблъснали със залпове първия юруш на башибозука, Легендарният Нейчо Калъча свалил с изстрелите си няколко знаменосци от щаба на Тосун бей и това малко отрезвило настървените османлии. След кратко съвещание, обаче те решили да разделят силите си и да обкръжат въстаналото село. Това решило изхода на неравния бой.Башибозукът обходил по фланговете въстаническите позиции и с едновременен удар, успял да ги пробие . Със смразяващи кръвта, викове, турците нахлули в непокорното село и започнали да палят, грабят и безчинстват в долния му край. Това накарало, обезумелите от ужас, хора нарамили по една бохча, да хукнат да се спасяват по пътя през Върлишница, за съседното село – Копривщица.
Зълвата на Ана Козинарова, Ана Гуджелеева, като я видяла, че още стои на двора с четирите си деца и се чуди, какво да прави, я подканила настойчиво да я последва. Ана обаче се подвоумила, защото мъжът и, който бил на позицията и бил заръчал да не мърда от дома им, без него. Когато видял, че обстановката станала неконтролируема и врагът нахлул в селото, той и пратил хабер по пратеник да се спасява с децата им. За зла участ пратеникът паднал убит още в началото на боя и така не могъл да изпълни заръката на Никола Козинаров.
Най-голямото момченце на Ана и Никола било на единадесет години, а най-малкото било току що родено и само на 16 дни. В суматохата най – голямото дете тръгнало да бяга с леля си и братовчед си Методи. Усетила липсата му , Ана Козинарова хукнало след него и близо до къщата на баща си – Хаджи Бальо го настигнала и върнала обратно. От мъжа и нямало ни вест ни кост.
В трагичните мигове на горест и покруса, когато озверелите османлии наближили къщата, тя разбрала, че смъртта е единственият и достоен изход. Тогава събрала на двора, около себе си като пиленца, своите невръстни рожби и започнала да им говори, че ще се наложи да извършат нещо страшно. Трите и по-големи момченца – Иванчо, Цанко и Петърчо я слушали онемели и уплашени. Ужас късал сърцето на майка им . Писъците на озлочестени жени и на закланите деца и старци се впили като смок в сърцето и. Нямало съмнение, че страшното идело . Куршумите на турците свистели над покривите на къщите и се забивали зловещо в тях.
Съдбоносният час настъпил и тя не бивало да чака повече . Когато пламнала съседната къща на Коьови и се чул сподавеният вик на умъртвените и стопани, Ана осъзнала, какво я очаква, ако попадне жива в лапите на зверовете в човешки образ и затова решила – да предпочете смъртта пред позора и безчестието. Като чула, как башибозукът сипе люти закани и разбива портата и, за да се втурне като глутница свирепи псета вътре, тя притиснала силно до себе си и целунала през сълзи момчешките главици . Миг преди да полетят към нея с кръвясали очи, възрадвани от своята плячка, турците били изумени.
С ръцете, с които хранила , повивала и люляла своите деца , Ана ги хвърлила в страшното и дълбоко гърло на кладенеца. След тях, прегърнала пеленачето, в бездната полетяла и тя.
Подвигът на Цана Козинарова е използван от писателят Георги Караиванов в романа му “Боримечката”, където героинята е наречена Ана. Поради това днес тя е повече известна с литературното си име, отколкото с рожденото си име – Цана. На Цана Козинарова, сестра и кръщава своя син, роден след Освобождението. Това е известният лекар Цанко Труфчев, който в началото на 20 век завършва с отличие медицина в Русия и дълги години работи там. Към края на своя живот се прибира заедно със семейството си в България и става лекар на Клисура .
Саможертвата на Ана Козинарова рядко се среща в аналите на световната история и по своя смисъл, тя се родее със саможертвата на 40-те калиакренски девойки и с подвига на Спас Гинев и Кочо Честименски, които в обсадения от турците, храм на Перущица, в дните на Априлското въстание през 1876г. собственоръчно отнели своя живот и живота на своите жени и деца, за да не попаднат живи в ръцете на оскотелия башибозук. Непокорни приживе, свободни в смъртта.
