ЗАВЗЕМАНЕ НА ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ПАВЕЛ” И ОСКВЕРНЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРОБИЩА ОТ ГЪРЦИТЕ В СОЛУН 1914 Г.
През 1900 г. на централните български гробища в Солун, българската община изгражда малка църква-параклис „Свети Павел”. Тя се намира северно от гръцките гробища, непосредствено до източните стени на Стария град. Съградена е от камък и гранит. В близост до нея е подземна църква „Св. Петър и Павел” от ранно християнския период. Предание твърди, че в нея е проповядвал самия апостол Павел при посещението си в Солун. В новоизградения храм се черкуват живеещите в съседната махала български семейства. В нея са опявани телата на българските мъченици, умиращи в солунските тюрми. През 1914 г. гръцките власти започват разравяне на българските гробове. При посещението си в гробището, генералният консул в Солун Тодор Недков констатира, че са разровени 200 гроба. В доклада си от 22.09.1914 г. до министър-председателя на България В. Радославов описва гръцката вандалщина:”…костите са извадени и нахвърляни в една прясно изкопана дупка, а на тяхно място погребани бежанци-гърци, от които разни болести косят всекидневно по 15-20 души”. Кощунството стига до там, че от два общи гроба са извадени все още неразложените напълно тела на около 200 български войници, убити при нападението на гърците от 17.06.1913 г. над българския гарнизон. Консул Недков опитва чрез среща със солунския губернатор Софулис, да възпре това гръцко мародерство, но напразно. Солунски и атински вестници подготвят обществото за предстоящото отнемане на българските светини. На 20.09.1914 г. гръцкият владика завзема църквата, освещава я, предава я на гръцките свещеници и забранява на българския свещеник да служи в нея. Кражбата на българската църква, в едно с всекидневните издевателства над българите, тяхната чест и имоти, цели прогонването им от Солун. За жалост рапортът на консул Недков не предизвиква ефективна намеса от страна на българското правителство. По-късно църквата е преименувана на „Свети Лазар”. Днес се използва като склад на църковна утвар. От някогашното българско гробище няма и следа. Душите на стотици българи нямат покой…
1.Пощенска картичка с българската църквата „Свети Павел”, на заден план Османската болница.
2. Преименувана някогашната българска църква „Свети Павел” днес е „Свети Лазар” и служи за склад…
3. Рисунка на църквата „Свети Павел“ на професор Васил Захариев по скиците на солунските архитекти братя Атанас и Георги Митровски, от Дебър (проф. Владислав Алексиев, Сборник Солун, С 1937, стр. 386-387)
