Днес бях в Сърдулица, за да видя дали мога да се ваксинирам. Докато чакам, два стари плаката с флагове на ЕС привличат вниманието ми. Гледам и виждам подзаглавието „България – Сърбия“. От името на българското национално малцинство община Сурдулица получи пари от еврофондове за малцинства чрез български общини. Четох по-нататък, в рамките на този проект, община Божурище инвестира почти 1 000 000 EUR в община Сърдулица преди години, а община , Трън 600 000 EUR европейски пари (за проекта за духовия оркестър), миналата година завърши шест- годишен проект, в който община Перник също – не знаем колко пари е инвестирала (публикацията на уебсайта на община Сърдулица не може да бъде отворена, но наскоро 5 души бяха арестувани в Сърдулица за присвояване на пари от този проект. Всички арестуваните бяха освободени след няколко дни, подробностите са неизвестни.) Виждаме, че община Сърдулица се възползва от наличието на българско малцинство, тъй като заради това малцинство те получиха европейски пари чрез проекти с български общини. Българското малцинство в община Сърдулица обаче не получи нито евро от парите. Когато погледнем колко пари са вложени, ако малцинството получи 5-10%, то ще процъфти. Вместо това българското малцинство изчезва именно защото няма икономическа основа за живот. Формално казано всичко е наред, в „българското малцинство“ се инвестират големи суми пари, показват се пари и политически всички се покриват. На практика това не е така. Не знаем кой печели от тези пари, можем само да гадаем. Българските общини, участващи в тези проекти, трябва да се интересуват от това дали малцинството се възползва от тези проекти. Иначе всичко е контрапродуктивно. Всички казват „колко пари са заделени за българското малцинство, а те все още са недоволни …“ Нещата са различни.
