1913 г. Оцелелите бежанци от Одринска Тракия прииждат в България толкова гладни, че дори първият акт на МС за помощ от 250 000 лева е само за храна. Заедно с това правителството на Васил Радославов решава:

Eлена Бугарчева – старши експерт – ДА „Архиви“: „Да се отвори границата, да не се иска мито, каквото пренасят не се обмитява нищо, за да минат границата и да могат тук да получат помощ.“

По-късно нашите власти отпускат все по-големи заеми до няколко милиона лева. За да няма злоупотреби, пари на бежанци се дават само до лятото на 1914 г. и то под условие:

Eлена Бугарчева – старши експерт – ДА „Архиви“: „Ако бежанецът работи, но парите не стигат на семейството, всичко се изплаща в натура – дават му се за храна, дрехи, покъщнина. Ако бежанецът откаже работа, която държавата му предлага, не му се отпускат пари.“

Организацията се оглавява от Централна комисия за настаняване на бежанците. Митрополит Стефан дава на клетниците 33 манастира, митрополитът оглавява тогавашния Български червен кръст, в който има и много военни.

Eлена Бугарчева – старши експерт – ДА „Архиви“: „Бежански семейства има, които са загубили от 6 до 8 деца!“

Мисии от по-богатите европейски страни правят народни кухни в Бургас, Варна и Тополовград. Пристигат хранителни помощи от цял свят дори и от Латинска Америка. Милосърдни сестри обучават майките как да изхранват децата, ако нямат кърма.

Неочакван лъч надежда. След подписването на Лондонския мирен договор Беломорска Тракия остава в България. Решава се бегълците от Одринско да бъдат приемани там. Не след дълго през 1920г. Егейска Тракия е дадена на Гърция. С не по-малко усърдие от Турция властите й веднага се захващат да прогонят местните българи, които са доста повече от гърците. Техен потомък е Иван Кълвачев от Пловдив. Баща му и чичо му са от Кръсто поле, Беломорска Тракия. Гоненията са съпроводени от чума, мизерия и нещо шокиращо:

Иван Кълвачев – наследник на бежанци от Беломорска Тракия: „Казваха, че са бягали от сенегалците, те са били наемни войници от французи и англичани.“

След дни на път заедно с чичо си двамата братя се преселват в пловдивското Брани поле. Отново отглеждат тютюн.

Бистра Кълвачева: „Кръстю – по-малкият е бил на 6 години, а пък свекър ми Александър е бил на около 7-8. Участвал е в боевете при Страцин и там е ранен на 39 места.“

Беломорци от тяхното село емигрират в Америка, където влизат в тютюневата индустрия. През 1926 г. мисионерът на ООН Рене Шарон урежда огромен заем. С него се построяват къщи за бежанци, наричани още Шаронови къщи.

По темата работиха: Милен Кирилов, Деница Торньова, оператори: В.Йотов, А