В края на Втората световна война в България пристигат от Егейска Македония 22 000 бежанци българи. Верни на Коминтерновската линия, управляващите комунисти ги обявават за „македонци“ и изселват 17 000 от тях във Вардарска Македония под сръбска власт, където междувременно са пристигнали още 3 000 души от Егейско. Тези 20 000 души са подложени на усилена сърбо-македонизация, като поради упорството им голяма част от тях е интернирана в северна Войводина до границата с Унгария. Върху тях се упражнява силен натиск да бъдат изпратени в Гърция като партизански бойци в започналата там гражданска война. Безбройните молби до българското посолство в Белград, с искания за преместване в България, остават глас в пустиня.
В края на гражданската война от Гърция бягат 55 000 души, от които 20 000 българи. На повечето от тях семействата са разделени.Те са разселени из всички страни от соцлагера, вкл. в азиатските съветски републики. В България успяват да останат само около 350 късметлии. В продължение на 15 години бежанците подават молби за преселване в България и събиране с децата или родителите си, но ЦК на БКП удовлетворява желанията предимно на гръцките партизани. Чак в началото на 60-те години са приети част от бежанците ни в Полша, около 2 000 души.
