Антон Атанасов Попов е роден през 1884 г. в с. Куфалово, околия Солун. Фамилното си име носи от прадядо си, който е бил свещеник. Попов завършва Солунската българска мъжка гимназия и славянска филология в Загреб…След Междусъюзническата война и започналите гръцки гонения на българите, в с. Куфалово уволняват българския учител и на негово място назначават грък. Възмутен от този акт, Попов изгонва новоназначения учител. За тази си постъпка е заплашен с убийство. Попов и семейството му незабавно напускат Солун. Тръгват за България без никакви средства и покъщнина. Както в приказките се случва, става чудо. В джоба на елека си Попов намира няколко лири, от хонорара, получен за редактиран български учебник. С тях купува магаре, на което натоварва децата си и поема тежкия път към България.
След дълго скитане, семейството стига до Пловдив. Попов е назначен за учител в Копривщица, а след това в София…През 1924 г., след подписването на спогодбата Моллов – Кафандарис, като образован и интелигентен човек ВМРО го изпраща в Месемврия за да работи за настаняването на многобройните български бежанци. Попов приключва с учителската си кариера. Красивият и спокоен черноморски град му харесва и остава завинаги в него. Настанява се със семейството си в изоставена гръцка къща и купува кафене в центъра на града. Кафенето се превръща в оживен клуб на бежанците от Македония и Одринско… В няколко поредни периода в края на 20-те и началото на 30-те години е кмет на Несебър, а приносът му към развитието на града е огромен…Голям градски спор предизвиква настаняването на бежанците в местността “Алоните”. На 19 септември 1928 г. по този повод е проведено заседание на общинския съвет, на което Попов прави следното изказване:
“… Бежанците не виждат причини, поради които по силата на една конвенция са били откъснати от пъпа на Балканите – устието на Вардара, да не заслужават да бъдат настанени на един хълм, който с малки изключения е никому ненужен, а да бъдат настанени в дъното на блатото, с лице към същото и към север, а с гръб към юг, към морето и към слънцето, че два красиви квартала – единият най-древния, а другия – най-новия, кокетно и симетрично застанали един срещу друг и съединени с един от най-редките дарове на природата – Месеврийския провлак … Ако кварталът не бъде на Алоните, бежанците могат да бъдат дълго време лишавани от медицинска и ветиринарна помощ, от църква и училище, без да говорим за други културни нужди,които бежанците все повече чувстват …”. След бягството на Иван (Ванче) Михайлов в Турция през 1934 г. започналите репресии срещу членовете на ВМРО, Попов и сина му Георги са арестувани, а къщата им е обискирана. Двамата са отведени в Бургаския затвор.Попов е освободен след три дни, но всички вестници на първите си страници пишат: “Кметът на Несебър е арестуван”. Това го оскърбява и той подава оставка.Попов е скромен човек, с висока обща култура, владеещ гръцки, турски, сръбски, хърватски, немски и френски език, предан на обществените дела и тежненията на българския народ…На 10 септември 1944 Попов отново е арестуван. На вратата на дома му слагат надпис: “Народен съд на народните грабители и убийци”. Съпругата му скъсва надписа и веднага е арестувана. През 1946 г. е убит големият му син Георги и интернират жена му с двете им деца. Малкият му син Йордан през 1951 г. е изпратен в Белене…
Максим Момчилов.
(Ползваните материали са на ТДА-Бургас и Международният търговски и културен център” Геопан” – Бургас.)
