Непознатите истории на авиацията“ -Лудвиг Розелиус – МУЗЕЙ НА АВИАЦИЯТА КРУМОВО

Д-р Лудвиг Розелиус поддържа дългогодишни контакти с България и оказва немалко влияние върху политическите решения на българското правителство преди Първата световна война. През 30-те години на ХХ век като представител на фирмата „Фоке-Вулф” доставя на Въздушни войски самолети от тази марка.

Първите посещения на д-р Лудвиг Розелиус в Бъгария датират от началото на Първата световна война. Правителството на Германия му възлага да убеди българските политици, военни и журналисти в сигурността на германската победа във войната. Той лобира България да вземе заем от германската банка „Дисконто гезелшафт“ и провежда делови срещи с министър-председателя д-р Васил Радославов и с цар Фердинанд. На 2 юли 1914 г., когато в XVII народно събрание трябва да започнат дебатите за гласуването на заема, избухва скандал. Стига се до масов бой. Депутатите хвърлят мастилници, книги и папки със стенографски протоколи, разменят удари с юмруци, бастуни и дъски, откъртени от банките. Как наистина е гласувано, трудно ще се разбере. Властта твърди, че 129 души са били „за“, а 116 „против“ заема. „За“ е и цар Фердинанд.

Създаденият в Берлин – Център за германска пропаганда в Румъния и България, с посредничеството на д-р Лудвиг Розелиус изпраща пари, вагони с вестникарска хартия и брошури за непобедимостта на Германия на периодичните издания в двете страни. От тази възможност се възползват вестниците „Утро“, „Дневник“ и „Камбана“. Бюджетът на немската пропаганда в София възлиза на 45 милиона марки.

От това време датира и сътрудничеството на д-р Розелиус с дейците на ВМОРО Тодор Александров и Александър Протогеров. Подробности се откриват в отпечатания през 1924 г. некролог по повод смъртта на Тодор Александров от д-р Розелиус, почетен български консул в Бремен. В него той описва борбения дух, справедливостта и всеотдайността, с която Тодор Александров се посвещава на македонското освободително дело и насочва вниманието на читателите към ролята на Александър Протогеров в убийството му.

В началото на 20-те години на ХХ век д-р Лудвиг Розелиус проявява интерес към авиационната промишленост. През 1925 г. става председател на съвета на директорите на акционерното самолетостроително дружество „Фоке-Вулф” в Бремен. Той възстановява контактите си с България и на тържествена церемония на летище Божурище през месец август 1930 г. подарява на българската авиация самолета Фоке-Вулф А-20, който получава името „Розелиус”.

През следващите години в резултат на постоянните търговските връзки, българската държава закупува различни типове от този самолет, с които попълва летателния парк на Въздушни войски. През 1938 г. е първата доставка на двуместния учебно-тренировъчен биплан Фоке-Вулф ФВ-44 „Врабче”, както и на едноместния тренировъчен изтребител моноплан Фоке-Вулф ФВ-56 „Комар”, въоръжен с две картечници и бомбови товар до 100 кг. През 1939 г. е доставен двумоторния многоцелеви моноплан Фоке-Вулф 58 „Гълъб”, който е с екипаж от 2-3 човека и може да превозва 4 пътника (парашутисти). Въоръжен е с куполна картечница зад товарната кабина и може да носи 12х10 кг бомби и камера за планова аерофотография. България получава като подарък от министъра на авиацията на Германия генерал Милх, спортен едномоторен моноплан горноплощник, тип аеротакси Фоке-Вулф ФВ-43, който авиаторите наричан „Милка”. През 1944 г. е доставен Фоке-Вулф ФВ-189 А-2 „Небесно око”, триместен двумоторен тактически разузнавач, използван за коригиране на артилерийския огън, а също и за поддържане на пехотата. Въоръжен е с шест картечници и четири по 50 кг бомби, а и с аерофотокамера.

––––––––––––––––––––––––-

Кой е Лудвиг Розелиус?

Той е роден на 2 юни 1874 г. в град Бремен, Германия. През 1902 г. той купува сграда на централната улица „Бьотхерщрасе”. В Средновековието процъфтяваща с търговската си дейност, през 19 век вече е запустяла. Д-р Розелиус си поставя за цел да я преобрази и там открива офис на създадената от него компания за търговия с кафе. През 1903 г. той прави успешен опит за премахване на кофеина от кафето. Kафените зърна се накисват в солена вода при висока температура и след това с помощта на химичното вещество бензен се премахва кофеина. Мразено от ценителите на истинското кафе, безкофеиновото кафе се приема от лидерите на германската нацистката партия.Те го препоръчват, като смятат, че кофеинът е вид отрова, а арийската раса трябва да бъде запазена в добро здраве. Фирмата за кафе на д-р Розелиус в Бремен е най-голямата в Европа и има годишен оборот от 60 милиона марки.

В началото 20-те години на ХХ век д-р Розелиус извършва мащабна реконструкция на закупените от него къщи на улица „Бьотхерщрасе” в Бремен и ги превръща в произведения на изкуството. Фасадите са украсени с релефни изображения и скулптори.

Домът на д-р Розелиус, който се намира на същата улица, е в готически стил. През 1928 година той го разширява за да побере своята увеличаващата се колекция, която включва шедьоври на северногерманското изкуство в различни стилове -барок от края на XVI век до романтизъм от XVIII и XIX век.

По време на Третия райх, Лудвиг Розелиус е привърженик на националсоциализма и първоначално поддържа Хитлер, с когото има частна среща в Бремен през 1922 г. Той два пъти подава заявления за член на нацистката партия, но два пъти получава отказ, защото пропагандирал „дегенеративно изкуство” на своя Бьотхерщрасе в Бремен. Постепенно д-р Розелиус се дистанцира от Хитлер, но не и от нацистката идеология. Той вярва в съществуването ѝ и лобира за създаване на арийска раса.

През 1934 г. заради рак на костта е ампутиран левият му крак. По това време вече познава Барбара Гета (сестра на неговия зет тенора Иво Гета). Госпожица Гета е завършила Килския университет и планува да защити докторска дисертация по философия. Въпреки това приема предложението на д-р Розелиус и става негов асистент, а и най-близък сътрудник. Грижи се за него и го съпровожда при международните му пътувания. Оказва помощ при издаването на неговите книги и многобройни публикации. Философските знания на Барбара допълват неговите делови умения. Тя намира най-подходящия път за неговото по-умерено политическо представяне.Те стават един успешен и ползотворен екип. Барбара Гета е с д-р Розериус и в последните девет месеца от неговия живот в почти разрушения хотел в Берлин.

Той умира на 15 май 1943 г.

1. Д-р Лудвиг Розелиус (с папка в ръка) и Барбара Гета, летище Божурище, 1930 г.

2. Самолет Фоке-Вулф А-20 „Розелиус” в полет, август 1930 г.