На 1 февруари отбелязваме 76 години от Народния съд – поредната зловеща страница от многогодишната гражданска война в България.
Народният съд бе създаден у нас след 9 септември 1944 г. и установяването на Отечественофронтовската власт. Той бе конституиран с Наредба-закон, в разрез с действащата към този момент Търновска конституция. Неговата основна цел е съденето на виновниците за въвличането на България във Втората световна война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.
Искането за създаване на Народен съд бе поддържано от всички демократични партии, участвали в образуваното на 9 септември 1944 г. правителство на ОФ. Така в точка 7 от призива на председателя на БЗНС Никола Д. Петков, министър без портфейл в правителството на Отечествения фронт, прочетен на 13 септември 1944 г. по Радио София, се издига и следното програмно искане на БЗНС. „Haрoден съд за всички, които са ограбвали, потискали, измъчвали и безчинствали с българския народ и за тези, които обявиха война и изправиха страната ни пред нова катастрофа“, в-к „Земеделско знаме”- орган на БЗНС, бр. 1 от 14 септември 1944 г.
Народният съд бе учреден в изпълнение на конкретни разпоредби от сключения мирен договор между „Съюзените и сдружени сили“, от една страна и България, от друга страна.
В преамбюла на договора пише: „Съюзните и сдружени сили, вземайки предвид, че България, като страна-съюзник на хитлеристка Германия и участвала на нейна страна във войната носи своя дял в отговорността за тази война.
По-нататък, в чл. 5, възлагат на България задължението „да вземе всички необходими мерки, за да обезпечи задържането и предаването за съдене на лицата обвинявани в извършване на военни престъпления или престъпления срещу мира и човечеството, лицата заповядвали извършването на такива престъпления или съдействали на тяхното извършване.
През януари 1945 г. започват процесите на Народния съд. Само за няколко месеца 12-те върховни и 68-те областни състава на съда гледат дела на над 11 хиляди подсъдими. От тях са оправдани около 1500. Народеният съд издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса, като сред осъдените са не само политици и военни, но и писатели, художници и журналисти.
На подсъдимата скамейка застават, както откровени садисти, главорези и палачи от ловните жандармерийски роти, рязали партизански глави за парични награди, така и хора, чиято вина се състои в това, че са заемали определени позиции в управлението на държавата и околиите, по време на Втората световна война.
За такива ситуации народът ни тъжно е казал: ”Покрай сухото, гори и суровото!” И ако за палачите и техните началници, които „клаха народа, както турчин не го е е клал”- тежките присъди са напълно оправдани, то към писателите, художниците, журналистите, към някои управленци и индустриалци е проявена излишна и необоснована жестокост.
На 1 февруари 1945 г. Народният съд издава над 140 смъртни присъди, с които избива политическия, военен и интелектуален елит на България, ръководил страната през периода от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г.
Осъдени са на смърт тримата регенти на малолетния български цар Симеон II, княз Кирил Преславски, Богдан Филов и генерал Никола Михов. Екзекутирани са 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери.
На 3 юли 1945 г. главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни присъди. Така България се нарежда на второ място по брой на смъртни присъди сред всички държави, в които се провеждат трибунали след Втората световна война.
Освен смъртни присъди са произнесени 1226 доживотни тъмнични присъди, 8 – 20-годишни присъди, 946 -15-годишни присъди, 687 – 10-годишни присъди и 3741 по-кратки присъди.
Много от осъдените на затвор умират непосредствено след заседанията на Народния съда от побой и изтезания в арестите. Конфискувани са над 200 предприятия и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
След демократичните промени, настъпили у нас след 10 ноември 1989г., Върховният съд отмени присъдите спрямо регентите и министрите, позовавайки се на липсата на протоколите за водените заседания от I и II състав на Народния съд.
На снимките : заседание на Народния съд и главният обвинител Георги Петров в залата на съда
