Ученикът от Пловдив, който създаде изкуствен интелект ПЛОВДИВ 24.БГ ОТ НЕДЕЛИН БОЯДЖИЕВ

©

Барутин e сгушено в Западните Родопи село. По документи тук живеят около 1700 души. В действителност повечето са на гурбет във Великобритания. Иначе  работа има – в дърводелския и шивашкия цех. В основното училище учат не повече от 70 деца. Не е защитено, а оцеляването му е трудно, разказва в свой репортаж Нова тв.

Битовите сметки изяждат бюджета за заплати и се налага деца от различни класове да учат заедно, спомня си 15 годишният Радостин Чолаков, който вече учи в Пловдив.

Да приема трудностите като трамплин към успеха се научил сам. Когато съучениците му вече си играели със смартфони, Радо нямал.

„У нас нямахме компютри или от тези сензори телефони, когато моите връстници дори имаха достъп до Facebook, аз тепърва тогава получих телефон и ми беше много интересно просто да разглеждам приложенията в него, програмите в него. Много пъти съм влизал просто в настройките, вместо да играя някакви игри, влизам в настройките, правя някакви неща за да видя какво ще се случи – няколко пъти съм развалял телефони от това любопитство“, споделя Радостин.

Там някъде, това любопитство прераснало в умение за създаване на програми, игри, приложения. Когато е Google откриват Радо и му дават щедра награда. Инвестира я в техникна. Мнозина го определят като младия Стив Джобс. Той обаче предпочита да е себе си.

„Аз много държа да бъда себе си и искам да си бъда Радо, който си прави евентуално негова компания, в момента Радо, който си прави неговия изкуствен интелект „АзБуки.ML“ или Радо, който вече е направил всичките други неща, с които съм се занимавал досега“, скромен е техническият гений от с. Барутин.

Изкуственият интелект, който нарича на първите букви от кирилицата – Аз Буки създава напълно сам. Учи го да оценява чувствата в речта – дали е омразна, добронамерена. Системата от сложни кодове може в реално време да намери правописните, пунктуационните грешки, но не само…

Грамотността на приложението, Радо консултирал с учените от Българската академия на науките. Технологията уточнява с колеги от целия свят. За бизнес срещите пътува с помощта на двата си лаптопа. Сам събира средства за повечето си проекти. Това е целият му живот. Родителите му са до него. Когато е 8-ми клас, става лауреат на олимпиада по информатика при 12-то класниците.

И докато учи създадения от него изкуствен интелект да мисли и чувства, се пита дали технологиите ще са причина да изчезне човешкото у хората.

История за гения, гените и границите, които едно 14 годишно момче може да прескочи само.