За климата, снега, Стара Загора и „Българската Ница“! През 1908 г. Димо Казасов посещава Стара Загора. Впечатленията си описва в книгата си „Някогашните наши градове”, издадена през 1975 г.: Някои не без причина наричаха Стара Загора „българската Ница“ поради топлия й климат през зимата. Една люта зима ми се удаде да проверя колко е основателно това изобретение на местния патриотизъм. Бях на учителска конференция в Търново, откъдето трябваше да пътувам за също такава конференция в Стара Загора. Валеше сняг. Когато започнахме да възлизаме по старопланинския връх „Кръстец“, влакът спря пред един кантон. Пътят му бе задръстен от снежна пряспа. Пътниците слязоха и кой с лопата, кой с дъска, кой с нозе и ръце разчистиха пътя. Стигнахме в Стара Загора сред ярък слънчев ден, който бе снел от гърбовете на старозагорци зимните палта. Уверих се, че ласкателното наименование „българската Ница“ не е произволно.
Димо Казасов (1886 – 1980), български политик и журналист. В първата половина на ХХ в. многократно посещава Стара Загора. Пише още: …Градът имаше над 20 000 жители и аз очаквах да го видя шумен, с гъмжащи от свят улици. Когато стигнах в центъра, картината беше друга. Около и в градината се разхождаха много добре облечени хора. Срещу нея, в южната линия на главната улица, се издигаха двуетажни сгради, едната от които беше хотел. В партера имаше гостилница, а над него бяха стаите на хотела… От 1908 до 1920 г. многократно съм посещавал града. Издигаха се нови сгради на училища, учреждения и казарми, но индустрия, като изключим фабриките за тютюн и коняци, не се появи. Промените, които наблюдавах при моите чести посещения, бяха незначителни и се изразяваха в появата на няколко нови жилища и магазини. При 20788 жители през 1905 г. градът през 1920 г. наброяваше само 25314 жители, т. е. през тия 15 години той се е увеличавал годишно само с 301 човека – само с естествения си прираст.
