Проф. Цветана Георгиева Манева е българска театрална и киноактриса. Председател е на Съюза на артистите в България от 1986 до 1989 година. Почетен професор на Нов български университет (2003).^[2]]

Родена е на 30 януари 1944 г. в семейството на известния пловдивски драматичен актьор Георги Манев.

През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш.

Дебютира в ролята на Еболи („Дон Карлос“ – Фр. Шилер) (1967) в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ (1979 – 1991) и в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Драматичен театър „Невена Коканова“ в Ямбол и Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград (1992 – 1993) и ТР „Сфумато“ (1993 – 1999). Играе в постановките на Театър 199: „Спорни сцени’81“ от Едвард Радзински, „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „…И човекът стана жива душа“ от Дейвид Хеър, „КОКО“ от Саня Домазет, „Хората от Оз“ от Яна Борисова. Участва още в театър „Сфумато“ и Младежки театър „Николай Бинев“.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Цветана Манева.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци.

Член на СБФД (1974) – в УС. Първи заместник-председател на САБ (1982) и и.д. председател (1986 – 87).

Преподавател по актьорско майсторство в Първо частно театрално училище „Любен Гройс“ в НБУ (1993 – 1995).

Член на британското Шекспирово дружество.

Художествен директор на театралното издание на международния фестивал „Варненско лято“.

Има множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др., но е по-известна с ролите си в киното: играла е в над 50 български филма.

Преди промените през 1989 г. Манева е била народна представителка в 7-о, 8-о народно събрание и 9-о народно събрание; била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 г. е удостоена със званието „народна артистка“. Хабилитиран професор.

Манева е избирана и два поредни мандата за кандидат-член на ЦК на БКП – на XII и XIII конгрес.^[3] [4]

През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите ѝ заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението ѝ.^[5] През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен гражданин на град Пловдив.

През 2018 г. участва в музикален клип на Азис.

Награди и отличия

• Заслужил артист (1975).
• Народен артист (1982).
• „Награда за женска роля“ за ролята на (Катето) от филма Трудна любов (Варна, 1974).
• „Награда за женска роля на САБ“ за ролята на (Нора) в пиесата Нора.
• Орден „Стара планина“ за заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението ѝ (2004).
• „Почетен гражданин на Пловдив“ (2004).
• „Аскеер“.
• Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за поддържаща женска роля“: за ролята на (Клитемнестра) в „Електра“, Театър „София“

Театрални роли

• Еболи в „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер
• „Спорни сцени’81“ от Едвард Радзински
• „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман
• персонаж в „Монолози за вагината“ от Ева Енслър
• „…И човекът стана жива душа“ от Дейвид Хеър
• „КОКО“ от Саня Домазет
• „Хората от Оз“ от Яна Борисова
• „Опера за три гроша“ от Бертолд Брехт
• „Три сестри“ от Антон Чехов
• Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир
• Албена в „Албена“ от Йордан Йовков
• Сима в „По пътя“ от Виктор Розов
• Нора в „Нора“ от Хенрик Ибсен
• Фру Алвинг в „Призраци“ от Хенрик Ибсен
• Гитъл Моска в Двама на люлката от У. Гибсън
• Селимена в Мизантроп от Молиер
• Джулия в „Двамата веронци“ от Уилям Шекспир
• Беатриче в „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир
• Калуша в „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев
• Марица Ангелова в „През октомври без теб“ от Константин Илиев
• жената в „Нирвана“ от Константин Илиев
• Медея в „Медея“ от Еврипид
• госпожица Юлия в Госпожица Юлия от Аугуст Стриндберг
• Вирджиния Улф в „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби
• Бланш в „Трамвай „Желание““ от Тенеси Уилямс
• Антигона в „Антигона“ от Жан Ануи
• баба Велика в „Падането на Икар“
• баба Велика в „Луда трева“ от Йордан Радичков
• нянята Марина във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов
• жената в „Януари“ от Йордан Радичков
• Женя в „А утрините тук са тихи“ по Б. Василиев
• Мод в „Харолд и Мод“ от Колин Хигинс
• Султана в „Преспанските камбани“ по Димитър Талев
• Бернарда Алба в „Домът на Бернарда Алба“ от Федерико Гарсия Лорка

ТВ театър

• „Коловоз“ (1989) (Владимир Арро) – Нели
• „Разсед“ (1988) (Димитър Начев)
• „Призраци“ (1988) (Хенрик Ибсен), 2 части
• „Двама на люлката“ (1987) (Уилям Гибсън) – балерината Гитъл Моска
• „Под тревожните върхове“ (1986) (Драгомир Асенов)
• „Съединението“ (1985) (Пелин Пелинов), 3 части
• „Дежурната администраторка слуша“ (1985) (Борис Тъжнев)
• „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
• „Камбани“ (1984) (Генадий Мамлин)
• „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
• „Жена премина кръстопътя“ (1980) (Антон Антонов-Тонич)
• „Пластове“ (1977) (Петър Кольовски)
• „В деня на сватбата“ (1966) (Виктор Розов)

Филмография

• Възстановителна репетиция (2005) – реж. Светослав Овчаров (документален)

Източници

Външни препратки

• Филмография на Цветана Манева на сайта Bgmovies.info
• Биография на Цветана Манева на сайта Theatre.art.bg
• ((en)) Цветана Манева в  Internet Movie Database
• ((ru)) Цветана Манева в КиноПоиск