Те смятат, че гражданското общество е зловредна идеологема, стягат се за битка със „соросоидни“ организации, намират политиката на Унгария и Полша към ЕС за достойна за подражание и смятат, че Русия в момента се управлява добре и устойчиво. Сред приоритетите им е битка с пазарната икономика. Въпросната битка виждат като държавна принуда – „политическа и административна“ за частния бизнес, „който отказва да разбере че живее в общност“. Определят вижданията си като социални и националистически.

Те са новорегистрираната партия ЧЕСТ на юриста Симеон Костадинов, познат от различни националистически формирования.

Появата на ЧЕСТ на политическия терен разтревожи правозащитните организации, но не и политолозите, които смятат, че една екстремна реторика не може да изкуши избирателите. Колкото и да е „на мода“ консервативното.

Не е ли заето това място под слънцето?

ЧЕСТ възниква 16 години след появата на първата националистическа партия, успяла самостоятелно да влезе в парламента.

През 2005 година възходът на „Атака“ беше започнал с призива „циганите на Сатурн“. В ранните си години партията се обявяваше срещу „циганизацията“ и се готвеше да създава „доброволни отряди срещу цигански набези“.

Но впоследствие „Атака“ започна да омекотява посланията си. Лидерът й Волен Сидеров започна да говори по-рядко за „циганския проблем“ и се концентрира повече върху тезите си за опасността от „колониалните държави“.

През подобен процес минаха и други националистически партии, участващи днес в управлението. Както „Атака“, така и ВМРО, и НФСБ (преди Сидеров да излезе от „Обединените патриоти“) започнаха да избягват крайните тези, щом се озоваха на власт. Това доведе до ниша за нови националистически субекти.

„Грешат онези, които смятат, че с Тръмп си отива тръмпизмът“, коментира метафорично политологът и социолог от „Галъп“ Първан Симеонов. По думите му в Западния свят, към който се числи и България, „има консервативна вълна и опитите в това поле ще продължават“. Затова и Симеонов не се изненадва от появата на новата националистическа партия ЧЕСТ, стана ясно от думите му за Свободна Европа..

Политологът обаче смята, че България вече е извън времето, в което „екстремните политически лозунги ловят избирателите“. „Икономическата ситуация у нас е по-спокойна и предвидима. Есктремни призиви за генерални промени плашат хората„, смята той.

От „Кръв и чест“ до ЧЕСТ

Абревиатурата ЧЕСТ идва от „Чиста, единна и суверенна татковина“. Председател на партията е Симеон Костадинов, който е бивш деец на повечето националистически организации в България- от ранната „Атака“, през БНС на Боян Расате до ВМРО и НФСБ.

Костадинов е юрист, активен участник в пронацисткия „Луковмарш“ и автор на биография на ген. Христо Луков. Редица медийни публикации го свързват с българския клон на международната неонацистка мрежа „Кръв и чест“ (Blood and Honour). Името на организацията идва от популярния нацистки лозунг „Blut und Ehre“, послужил и за заглавие на едноименния сборник статии и есета на висшия нацистки функционер и вдъхновител на Холокоста – Алфред Розенберг. Движението е забранено в няколко държави.

През 2013 г. Костадинов говори за „Кръв и чест“ пред вестник „Капитал“ и описва членовете му така: „младежи, които имат изключително изострено чувство за справедливост, изключително чисто и ясно изразено национално самосъзнание и когато почувстват тези неща, които възприемат като върховни ценности, застрашени, тогава могат да бъдат и не съвсем любвеобилни към враговете на родината„.

Осем години по-късно Костадинов обясни пред Свободна Европа, че името ЧЕСТ, което е избрал за партията си, е „случайно съвпадение“ с част от името на неонацистката организация.

В ръководството на новото формирование и сред близките му съратници, както ги нарича той, намира място Иван Спиридонов, който е автор на книга за превъзходство на бялата раса, наречена „Сатанизъм Unlimited – Самоунищожението на бялата раса„.

В учредяването на партията участва и православният свещеник Силвестър Янакиев, известен със заклеймяването на хомосекусалните. В учредителите документи на формацията е споменато, че Янакиев и брат му Евгений, който също е свещеник, „първи призоваха обществото през 2008 г., да се надигне против моралната мерзост, наречена „София Прайд“.

В партията намира място и Стоян Тодоров – председател на сдружение „Безсмъртен полк – България“. Организацията застава зад честванията у нас на Деня на победата (9 май). Тодоров сам е отбелязвал в свои медийни участия, че чества и установяването на комунистическата власт в България – 9 септември.

Сред партийците са Преслав Кулеков, шампион по бойни спортове, както и Спас Генчин от сдружението „Православен завет“, което споделя в социалните мрежи призиви срещу „джендър идеологията“ и през изминалата година се включи в кампанията срещу приемането на Закона за социалните услуги. Кампанията водеше началото си от истерия с митовете за „норвежката заплаха“ – т.е. че някой отвън ще дойде, за да вземе българските деца.

Идеологията на партията

В програмата на партията се предвижда конституционна реформа, целяща превръщането на България в президентска република, както и такава, която да превърне православието от традиционна в официална религия за страната. Предвижда се и борба срещу чуждото влияние в обществения живот, медиите, образованието и изкуството, неправителствения сектор.

„На зловредната идеологема за гражданското общество ние противопоставяме идеята за народната общност, на мултукултурализма отговаряме с монокултурализъм, със силна национална държава – субект на собственото си развитие и съдба; нация, обединена в народна общност; налагане на социална справедливост; възраждане на националната култура и изкуство; връщане и запазване на традиционните морални, нравствени и етични норми“, казват новите партийци.

ЕС, НАТО и „кармичната връзка с Русия“

Пред Свободна Европа Костадинов обясни, че партията му гледа скептично на Европейския съюз и НАТО. „ЕС е една дълбоко бюрократична, корумпирана и най-вече потискаща суверенитета на своите членски общност“, обясни Костадинов. Той уточни, че отношението му към НАТО е същото. „Не ги отричаме, но трябва да бъдат най-малкото реформирани“, допълни той за двата съюза.

Според вижданията на партия ЧЕСТ България трябва да има много различно от сегашното си поведение към Брюксел. Като „адекватно държавно поведение“, към каквото трябва да се стреми София, Костадинов посочва Унгария и Полша. В момента, в който политикът, определящ себе си като „националист със социални възгледи“ казва това, хиляди хора протестират в Полша срещу влизащата в сила забрана на абортите.

Отделно срещу Полша и Унгария има процедури по член 7 от договора за ЕС. Той предвижда като крайна мярка отнемане на правото на глас на държавата при нарушения на основополагащи принципи на ЕС. Поводът за задействането на механизма при Полша беше съдебната реформа на управляващите, която според Европейската комисия нарушава независимостта на съда. При Унгария процедурата беше започната след призив от Европейския парламент заради опасения за съдебната независимост, свободата на изразяване, правата на малцинствата и на бежанците.

Партия ЧЕСТ смята също, че един от най-важните партньори на България трябва да е Русия. „В икономически аспект Москва е основен вносител на енергоресурси“, отеблязва Симеон Костадинов. Той твърди също, че България и Русия са дълбоко свързани, а връзката между двете държави е „кармична“.

„Русия разглеждам като дъщерна държава на България. Русия е най-важният геополитически проект на Втората Българска държава. Това е страна, в която български духовници и благородници имат дейно участие с цел да създадат сила, която да приюти православието, поставеното под жесток от османските нашесвтеници“, казва Костадинов.

В настоящето управление на Русия, критикувано от повечето Западни държави, партия ЧЕСТ вижда „устойчивост“. „Русия съществува в две състояния – разпад и устойчивост. Разпад виждахме след края на СССР, но днес виждаме устойчивост, защото в страната бяха спрени зловредните процеси“, твърди още той.

„Идеи, типични за пронацистки организации“

Костадинов вижда зловредни процеси и в България. Като техен първоизточник сочи корупцията, пазарната икономика и „соросоидните“ организации (под тази дума той разбира организации, финансирани от милиардера-филантроп Джордж Сорос). Партийният лидер смята, че трябва да се бори с тях.

Подобни тези тревожат правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК). „В прессъобщението, с което обявяват учредяването на партия ЧЕСТ в средата на миналата година, се съдържат идейни постановки, типични за крайните националистически, профашистки и пронацистки организации от началото на ХХ век“, твърди организацията в свое становище, поискано от Свободна Европа.

От БХК напомниха, че през 2014 г., по призива на 112 общественици българската прокуратура се противопостави пред съда на опита на Симеон Костадинов да учреди и друга формация – Националистическа партия на България. Основание за тези действия бяха именно залегналите в устава на партията отявлено антидемократични идеи.

Пред медиите тогава от Националнистическата партия на България, чийто лидер отново бе Костадинов, оповестиха, че целят „хомогенно и чисто национално общество„, „държава, защитаваща само българските национални интереси“, „разправа веднъж завинаги с всички врагове на Родината в лицето на партиите от статуквото, икономическата олигархия и чуждата резидентура“, „прочистването на страната ни от чуждоземната и инородна имигрантска измет, която залива улиците на градовете ни, и държи в състояние на страх българското население“. Партията се беше обявила и срещу „ограничаване на свободното сдружаване на гражданите в лицето на правозащитни организации и вероизповедания“.

Към днешна дата Костадинов твърди, че не е изричал подобни думи или че казаното е извадено от контекста. Но въпреки че реториката му е доста по-смекчена в настоящите партийни декларации, от БХК настояват, че прокуратурата отново трябва да се противопостави на регистрацията на партията му, макар и тя да е с друго име.