Министър-председателят Кириакос „Мицотакис е приел в резиденцията на правителството двореца „Максим“, кмета на Йоанина Мойсис Елисаф, (първия кмет в Гърция с еврейски произход, избран на общинските избори през май 2019 г.), в знак на почит към Международния ден за възпоминание жертвите на Холокоста. Гърция почита жертвите на Холокоста, включващи десетки хиляди гръцки евреи, депортирани и изтребени в нацистките концлагери. М. Елисаф е информирал премиера Мицотакис относно историята на израилтянските общности в Епир и за оцелелите от зверствата на нацизма.

От 2005 г. Гърция е пълноправен член на Международния алианс за възпоминание на Холокоста (International Holocaust Remembrance Alliance)и е поела мисията за съхраняване в колективната памет на спомена за човешките същества загинали през Холокоста. През 2021-на година страната за пръв път поема председателството на Международния алианс за Холокоста.

Когато в планината всички са били братя по оръжие: гърци и евреи в Съпротивата (1941 -1944)

Неотдавна издадената книга на историка Ясонас Хандринос „Заедно в борбата: Националният освободителен фронт (ЕАМ) и евреите в Гърция“ откроява значението на участието на гръцкото еврейство в националната съпротива. Историята на изтреблението, но и на спасяването на гръцки евреи, е колкото потресаваща – с антисемитската безучастност и дори настървение на местното гръцко население, специално срещу солунските сефарадски, евреи, заграбването на имотите и магазините им и др., толкова и затрогваща със солидарността на гърците дали подслон и оказали подкрепа на преследваните. Контрапукт на първото е съдбата на евреите от други места в Гърция – Атина, Волос, Закинтос, където Църква и народ заедно са помагали за спасяването на техните съграждани. Началникът на атинската полиция по онова време – Ангелос Еверт (1894 -1970; името е гърцизиран вариант на германската фамилия Еберт, кметът е потомък на баварски царедворец от свитата на първия монарх на свободната гръцко кралство Отон I на, син елинофила Лудвиг I Баварски,) е работил „в комбина“ с архиепископа на Гърция Дамаскинос (1891 – 1949). Вторият е кръщавал евреи, имал е грижата те да бъдат снабдени с кръщелни свидетелства от общината, а първият е издавал фалшиви документи за самоличност с новите имена на „покръстените“.

Тази година, поради ограниченията налагани от пандемията, Еврейският музей на Гърция (Атина) отбелязва Международния деня на Холокоста в дигитални прояви и с експозиция онасловена „Добрите пастири – архиереи и архиравини във водовъртежа на Холокоста“, основаваща се върху проучване осъществено от Еладската църква през 1966, когато към поместните митрополии е отправен въпросът какво са на/правили по време на Окупацията за евреите живеещи в техните диоцези. Изправени пред огромната дилема да избират между примирението и подчинението или съпротивата, религиозните пастири, както на Еладската православна църква, така и на юдейската общност, съответно не само дават утешение на паството си, но и – като архиравина на Волос Мойсис Песах (1869-1955) – насърчават неговите членове да се присъединят към редиците на въоръжената съпротива. Гръцки православни архи/йереи не само спасяват от разграбване – след депортацията на еврейски общности – на богослужебни предмети и реликви, опазване на имущество, но и дейно призовават вярващите да дадат подслон и окажат всяческа помощ на евреи.

Все пак видяно в общ план, еврейската общност в Гърция плаща тежък дан на нацистка Германия. Според официалните данни, 58 886 гръцки евреи от наброяващото в предвоенните години 71 611 население са изтребени. Историята за тяхното умъртвяване става известна постепенно и в тази посока съществено допринася еволюирането на историческите изследвания, както и системните усилия за осветляване на недалечното минало, така че то да стане част от базисното историческо познание, като се започне от образователната система. Това, разбира се, не отменя факта, че в продължение на дълги години тази история често пъти бива подминавана, премълчавана или подценявана. Нито омаловажава големия проблем какъвто представлява възпроизвеждането на антисемитски стереотипи и практики. Постепенно, с открояването на историческите събития и факти, които стават все повече известни, биват разкрити и други аспекти от историята, като например и многобройни случаи на спасяване или подпомагане на преследвани евреи от гръцки „Праведници на света“

Недостатъчно проучен – в мащаба който темата заслужава – аспект, е този за участието на гръцките евреи в съпротивителното движение по време на хитлеристката окупация на Гърция (1941 – 1944). Достатъчно е да споменем, че първото обхватно изследване по въпроса е изданието „Съпротивата на евреите в окупирана Гърция“ (Jewish Resistance in Wartime Greece, 2006; гръцко издание 2012, Централен израилтянски съвет на Гърция) на американския историк Стивън Б. Боумън (Steven B. Bowman), професор по юдейски изследвания в университета в Синсинати, известен с изследванията си върху отношенията между гърци и евреи през последните три хилядолетия, с акцент върху византийския период и този на Холокоста. Боумън води курс по широко ветрило от теми – от еврейски изследвания през античността и Средновековието до такива върху съвременен Израел. Автор на статии в енциклопедии, едни от най-известните му научни трудове са „Агонизирането на гръцките евреи, 1940–1945“, „Корпус еврейски надгробни надписи от Патра“, „Йосиф Флавий във Византия“, „Гръцки и еврейски национализъм на Балканите в началото на 19-ти век“, „Разпадането на Османския свят и съдбата на евреите в Турция и на Балканите (1808-1945); под редакцията на Мина Розен, Телавивски университет, Институт за изследване на диаспората), „Шоа в Салоника“ и др.

Това явление на закъснял изследователски интерес е не само гръцки феномен. И в европейски план проучването на участието на евреите в съпротивителните движения срещу нацизма и осветляването на многообразните форми и проявления, които то ще приеме – от организирането на нелегални мрежи в гетата до участието в партизански групи и подривни действия – търпи постепенно развитие. В гръцката библиография тази празнота идва да запълни изследването на историка Ясонас Хандринос със заглавие „Заедно в борбата. Националният освободителен фронт (ЕАМ) и евреите в Гърция“, излязло през декември 2020 от изд. „Псифидес“(виж тук).

Изданието представлява продължение на програмата „Заедно в борбата: гръцки евреи в националното съпротивителното движение“  под кураторските грижи на автора, провеждана от Еврейския музей на Гърция (Атина), включваща документален филм и периодична изложба през 2013-2015 г. и почива върху по-нататъшни изследвания на достъпните свидетелства на оцелели за участието на гръцките евреи в лявото съпротивително движение на Националния освободителен фронт (ЕАМ). Сред особено обоснования и системно проучен научен наратив в изданието се открояват различни пътища и начини по които значителен брой гръцки евреи се озовават в редиците и организациите на ЕАМ (множество млади евреи от Солун и Йоанина забягват в планината през 1943 и се присъединяват към Съпротивата; основната причина броят им да не е и по-голям е била неохотата да изоставят родителите си и по-възрастни роднини), както и ролята която тези формирования изиграват за спасяване на мнозина гръцки евреи. На страниците на книгата са отразени свидетелства за участието в редиците на Съпротивата, което често пъти не е просто резултат от напускането на градовете в търсене на убежище и „хващане на гората“ (пред перспективата за депортиране към концентрационните лагери), а и дейно доброволно мобилизиране мотивирано от идеалите на ЕАМ.

Книгата проследява системното организиране и практики на солидарни действия – от подслоняването на еврейски семейства по селата до оказване на съдействие за нелегално напускане на окупирана Гърция. Не е пропуснат и фактът, че по време на Гражданската война (1946 -1949), а и в следвоенните години доста евреи в Гърция стават жертва на политически гонения.

Онова, обаче, което основно изпъква в книгата, е че Съпротивата дава на практика отговор на разломите и омразата, култивирани от един антисемитизъм, който продължава да бъде ендемичен в гръцкото пространство. Именно поради това, обръщението „съратници“ (гръцки: συναγωνιστές), използвано помежду им от сражавалите се в редиците на ЕАМ – от което е заимствано и заглавието на изследването – съдържа в себе си обещанието за една борбена колективност, за заедност, която би могла да надмогне различията – религиозни, на произхода и идентичността.