• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home България

Шест истории на историка проф. Христо Матанов ТАНЯ ПЕТКОВА СЕГА

Петко Русанов by Петко Русанов
януари 29, 2021
in България
0
Шест истории на историка проф. Христо Матанов  ТАНЯ ПЕТКОВА СЕГА
0
SHARES
69
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

Шест истории на историка проф. Христо Матанов

Бившият шеф на вероизповеданията се чувства много по-щастлив като преподавател в СУ
автор

ТАНЯ ПЕТКОВА

 Снимка: БГНЕС
„Сега преподавам онлайн, а за улеснение на студентите книгата, по която чета лекции, е в интернет. Преподавам история на Балканските народи. Една от големите беди на българското знание е, че не обръща внимание на знанието за съседите ни! Сърбия, Румъния, Турция, Гърция, Албания – те са тера инкогнита. Което е причина и за доста беди за нашето самосъзнание“.

Проф. Христо Матанов е роден през 1952 г. в Харманли. През 1978 г. завършва Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в университета „Аристотел“ в Солун (1981, 1984, 1987), в Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies във Вашингтон (1987-1988) и в Кьолнския университет (1991-1992). Ръководеше Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет (април 1993 – октомври 1996) в едни от най-размирните времена за изповеданията у нас. В момента е преподавател в СУ.

 

1. Германската дискретност

Началото на 90-те години, когато настъпиха промените в Европа, бях един от първите българи, отишли в Германия със стипендия „Хумболт“. И то без да минавам през тукашните институции. Тогава имаше изходни визи – споменавам го за младите, които не го знаят.

Преди да си намеря квартира, бях отседнал у моя професор в предградието на Кьолн – Брюл. Едно от задълженията ми бе, освен да преглеждам и изучавам библиотеката на града, която е доста богата, и да разхождам кучето на професора. Един ден тръгнах с кучето из близка гора, след това направих обиколка из крайните квартали. От живописните къщи, декорирани с красиви пердета, не се виждаха никакви хора. Кученцето изведнъж реши да свърши естествената си нужда право на плочките. В същия миг от един прозорец изскочиха физиономиите на баба и дядо, които веднага размахаха четки и вестници. Отвориха прозореца и се развикаха, че ще се обадят в полицията, ако не изчистя. Беше доста притеснително за мен. Това бе и първият път, когато германците ми показаха какво означава „селска дискретност“ – никой не се показва, но всичко виждат.

Стипендията „Александър фон Хумболт“ се дава от германското правителство и е една от най-престижните в страната. Според условията ѝ беше позволено да заведеш и семейството си в Германия. Което и направих. Семейството ми пристигна с влак, а пътуването може би беше едно от последните подобни през обхванатата от война Югославия. Първоначално тръгнах да ги взема с фолксвагена си „костенурка“, но той се счупи по пътя. Опитах се да се върна до България с ТИР, но се оказа, че той трябва да иде първо до Полша за някаква дървесина – т.е. пътуването да трае поне 2 седмици. Отказах се, върнах се в Германия. Затова и казах на семейството си – волю-неволю да тръгват с влак. Така дойдоха при мен.

 

2. Счупен крак

Със сина ми си купихме футболна топка и привечер ходехме на игрището на университета. В Кьолнския университет, между основната сграда и мензата, има доста голяма площ, която е свободна за всички. Там играехме футбол. Понеже бях сравнително млад, а синът ми 14-годишен, двамата бяхме амбицирани и тичахме. Имах неблагоразумието да го финтирам, той обаче ми „тегли“ една секира отзад и ми счупи крака.

Направи ми впечатление, че по същото време млади германци – мъж и жена, играеха федербал и перцето им прелиташе над мен. Те не се спряха и за миг да играят, въпреки че видяха какво се случи. Добре, че дойде един приятел и ме откара до най-близката болница. Преди да ме качат в автомобила, двамата германци продължаваха да играят, все едно, че нищо не се е случило. Остана ми впечатлението от германците, че са хора, които са затворени в себе си и гледат собствените си интереси. Чуждото много не ги интересува.

 

3. БАН – на самотек

През 1993 г. с постъпването ми в Дирекцията по вероизповедания започнах да преподавам и в Софийския университет, където не ме приемаха известно време. СУ се смяташе за идеологическа институция и който показваше някакви амбиции и възможности, беше насочван към БАН, а университетът бе запазен само за избрани. Веднъж кандидатствах, но видях, че няма смисъл. Затова и отидох в БАН.

Относно актуално изказване на министъра на образованието, който заяви, че в Академията не се работи особено много, бих го потвърдил. Подобни институции и подчинени на тях институти – това е пруско-руска система, която е останала вероятно само в Русия. В останалия свят подобни организации са някакви почетни структури, които имат 30-40 академика. Те се събират по тържествени поводи или да връчват награди.

По онова време какво ми направи впечатление? Историческите и хуманитарните институти в БАН са няколко. В Института по история работят 100 души. Нали се сещате какво щеше да стане, ако всички работят интензивно, както в някои западни университети или в САЩ!?. Тогава председател на института беше акад. Георги Марков. Имах колега, който въобще не стъпваше в института. Беше си отворил собствен бизнес, не взимаше заплатата си, но все пак бе на щат. Къде отиваше заплатата му така и не стана ясно. Не се интересувах, но и ръководството на института не го вълнуваше. Всичко беше оставено на самотек. Затова мога убедено да твърдя, че СУ е по-хубавото, класическо място за изследване.

 

4. Църковните битки

Постъпването ми в Дирекцията по вероизповедания беше, малко или много, случайно, както много събития ставаха по този начин през онези години. Стана по препоръка на колега и благодарение на познанството ми с тогавашния премиер Любен Беров. Явно е видял в мен подходяща фигура – назначи ме. В Дирекцията прекарах три години и половина, които не бяха никак приятни. Не че поначало гледам на живота от неприятната му страна – напротив. Тогава имаше разделение в Българската православна църква. Всеки ден отивах на работа с тръпнещо сърце, чакайки да има превземане, гонене, биене и какви ли не неразбории. Буквално се получи „инвазия“ на какви ли не вероизповедания, спрямо които народът се отнасяше негативно.

Хубавото беше, че КС се беше произнесъл и премахнал доста членове от Закона за вероизповеданията, но пък във вида, в който съществуваше, беше абсолютно негоден. Не беше закон, а по-скоро текстове, които внасяха объркване, а не яснота.

Наследих тежка ситуация. Всъщност старата комунистическа власт използваше текстове, за да си послужи със следната хватка: признаваше устава на изповеданието – на БПЦ, но не даваше легитимация на патриарха. Получаваше се невероятна бъркотия. Слава Богу, тя вече не съществува, откакто в новия закон се прие принципът на съдебна регистрация. Отидох си от директорското място с облекчение. Тази длъжност ми носеше по-скоро негативи, отколкото позитиви.

 

5. Сбъркана диагноза

Преди няколко години съпругата ми се разболя много сериозно. От най-лошата болест. Трябваше да ѝ се прави биопсия във ВМА. Не обичам тази болница – много трудно се влиза в нея, а и държаха съпругата ми няколко дни, преди да ѝ направят биопсията, тъй като клиничната пътека изискваше тази процедура. Стоях при нея, тъй като никой не я хранеше. Ако направя аналогия с днешната криза – не ме е страх от вируса, а от постъпването в болницата. Понеже знам какво е.

Три или четири дни спах на един стол, за да чакам проклетата храна, та да ѝ сложа в устата два-три картофа.

След като съпругата ми почина, тъй като получи разсейки, и аз се разболях от същата болест. Трябваше да ме оперират. Шока, който преживях, беше голям. Затова и някак не ме плаши смъртта. Гледам на нея сравнително спокойно.

Пратиха ме в Александровска болница за изследвания, които бяха свързани с радиоактивност, за разсейки в костите. Най-големият шок беше, когато прочетох в епикризата, че има данни за „костни мета“, т.е. метастази. Обадих се на сина си, казах му, че всичко е свършено, щом имам разсейки в костите. Казаха ми, че имало някакво лекарство, което струвало невероятните $30 000.

Когато видях обаче кой гледа и разчита снимките, ми стана ясно какво е станало. Беше едно младо момиче, което не можеше да бъде доцент. Иначе епикризата беше подписана от доцентка. Младото момиче беше най-много докторантка. На нея най-вероятно са ѝ били казали по-добре да пресили нещата, отколкото да пропусне нещо важно. Престара се. Оказа се, че нямам метастази, заблудили я бяха две зараснали счупени ребра.
6. В аудиторията като в „Биг Брадър“

След като напуснах дирекцията, се върнах в СУ. Нямах никакъв проблем – станах доцент, после направих и професура, голяма докторантура. Общо взето, кариерата ми тръгна далеч по-добре.

Поначало не обичам, когато студентите по време на лекция си „цъкат“ по телефоните и гледат в тях. Никога не правя списъци кой присъства на лекциите ми. Още в началото ги предупреждавам, ако имат някакъв спешен случай, на който трябва да отговарят, да излязат извън аудиторията, след това да се върнат, а аз ще се направя, че не виждам. Въпреки това ровенето в телефоните продължава. Който не се интересува от материята, си вади телефона, а отпред пред залата е като „Биг Брадър“ и всичко се вижда. Понякога дори казвам на студентите да си разменим местата и да видят, че всичко е като на длан.

В един курс от 100 студенти има 20-ина, които проявяват интерес, които учат, пишат и пр. Останалите са дошли да изкарат диплома, защото в България явно тя е висша ценност. Не знанието, а дипломата.

Голяма част от обществото ни няма критерии за историята. Не знае какво е истинско проучване. Хората мислят, че историята е някаква фантазия – сядаш, мислиш и изказваш съображения. Няма общи критерии какво е историческа истина и кое не. Във всяка наука има спорове. Да не би медиците да имат само един учебник или пък математиците?! Единствената разлика с историята е, че тя има своя муза – Клио.

В края на 40-годишен цикъл сме – подобно на онези години, когато Моисей е водел евреите към Обетованата земя. Водил ги е 40 години съвсем съзнателно, за да умрат родените в робство. Много евреи роптаели срещу това и казвали: „По-добре да се върнем в Египет“. Същото виждаме и сега, но тези, които идват след нас, са различни. Те ще донесат и по-доброто.

 Снимки: Личен архив
Проф. Матанов пред църквата в с. Борие, Южна Албания.

Пред входа на папския дворец в Авиньон, Франция.

На празненството по случай 50-ата годишнина. Рожденикът разрязва торта, на която са изобразени знамената на всички балкански държави.

Христо Матанов и майка му
ADVERTISEMENT
Previous Post

КЛУБ РОДОЛЮБИЕ И ОТЕЧЕСТВОЗНАНИЕ – ГРАД ПРИЛЕП ДИМИТЪР ПАНЧЕВ И ДИЯН БОРИСОВ

Next Post

Зубър и огромни диви свине са ловували обитателите на замъка на средновековния град Русокастро ДЕСАНТ

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
Зубър и огромни диви свине са ловували обитателите на замъка на средновековния град Русокастро ДЕСАНТ

Зубър и огромни диви свине са ловували обитателите на замъка на средновековния град Русокастро ДЕСАНТ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

21
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

март 8, 2023
ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

февруари 19, 2023

Последните публикации

Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

март 8, 2023
ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

февруари 19, 2023
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist