Описание и особености

Наричан още „Чашата на великаните” заради мащабните си и впечатляващи размери. Тази странна чаша се намира на няколко километра от село Розовец, по пътя за връх Братан. Мащабът и е голям, височината му е 1,5 метра, дълбочината 1,1 м. Стените са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см. Тя е изключително правилна, а близо до нея са останките на втора. Местните хора я наричат Кутела, защото дълго време се смятало, че е от IX век и е служила за кръщенета. Днес обаче тази версия се приема за недостоверна, защото изключително тежкият предмет е с твърде сложна изработка, освен това се намира насред гората – далеч от селищата. Описан е още от братя Шкорпил, бил счупен на части, но през 70-те години възстановен. Прилича досущ на чаша, има и дръжки отстрани. На около 30 m е разположен мегалитен обект, който вероятно е използван за култови цели от тракийските племена обитаващи района в древността. Обектът е споменат и от българския фолклорист проф. Анчо Йорданов Анчев в книгата му „Българското шаманство“, където, позовавайки се на краеведския труд на Минчо Кюркчиев за с. Розовец, съобщава, че при реставрационните дейности на обекта през 1970-те под него е открита средновековна керамика. Проф. Калоянов, е на мнение, че този „кутел“ е бил предназначен за шамански посветителски обред, цитирайки изключително разпространените през Средновековието предания за шамани, в които при пребиваването на бъдещия шаман в отвъдния свят по време на посвещаването му, той там е разсечен на части, сварен в котел и съживен. 

История

Първата научна публикация за „Кутелът“ е на братя Херман и Карел Шкорпил в научния им труд „Могили“ от 1898 г., където е описано, че в землището на с. Розовец близо до развалините на средновековния манастир „Свети Никола“ (под връх Голяма Шипковица) се намира „жертвен кутел„, който е „сред най-любопитните жертвени камъни в страната„. (В края на XIX в., когато братя Шкорпил посещават кутелът, обектът е бил счупен на части, но през 1970-те години е възстановен.)