КЛУБ РОДОЛЮБИЕ И ОТЕЧЕСТВОЗНАНИЕ – ГРАД ПРИЛЕП ДИМИТЪР ПАНЧЕВ И ДИЯН БОРИСОВ

ПРИЛЕП

В края на 7-ми век градът и околността му са заселени от прабългарите на Хан Кубер.

Голяма част от географска област Македония попада в български ръце по времето на хан Пресиян – в периода 837 – 842 г.. Град Прилеп от тогава остава българско средище чак до падането на България под византийско владичество. Градът впоследствие е освободен от цар Калоян през 1203 година.

Сръбският цар Стефан Душан, за когото се знае, че има български благороден произход, го включва за кратко в своето Душаново Царство, след което става столица на няколко местни феодални княжества.

По време на Крали Марко, от 1371 до 1395, Прилеп е столица на Прилепското кралство – едно от няколкото независими български владения от втората половина на века. За местния български произход на краля на Прилеп свидетелстват редица летописци и хронисти, сред които Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат като „български княз“. Първоначално Марко проявява изключителна храброст в битките срещу поробителите. В последните години от живота си Марко е васал на Османската империя, която след неговата смърт през 1395 година анексира владението му, превръщайки го в основа на Охридския санджак.

Векове по-късно през 1856-1857г., гръцкият учен, историк и писател Панайотис Аравантинос пише за Прилеп:

“ Прилеп, или обикновено наричан Перлепе, е град в Македония, често пъти споменаван във византийската история. Сега неговото население се състои от 1200 домакинства мохамедански и християнски, като последните са от български род и една част от влашки.“

През 1862 г. немският учен Хайнрих Барт пътува из Македония. По-късно той издава книга, в която освен турското население, споменава и за 11.000 българи в областта.

През Възраждането Прилеп е един от най-активните български градове. Особено се отличава в борбата за независима българска църква. Доказателство за това е и приложеният по-долу стенопис от църквата „Благовещение Богородично“ в града.

Шестима българи от Прилеп са доброволци в българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

През септември 1910 година, по време на обезоръжителната акция на младотурците в града, властите арестуват над 70 български първенци. Задържани са Петър Ацев, Михаил Попев, Георги Небрежанец, Милан Кафеджия, братя Раеви, Алекси Колищърков, учителят Харалампи Попов, свещениците Иван Попаламов, Георги Шивачев, Михаил Смичков, Димитър Янчулев и други. По-долу сме приложили фотокопие от оригинал на „ Молба на българи заточеници“, подписана от Петър Ацев и други прилепчани във връзка със задържането им.

През април 1941 година немските части предават града на Царство България.

На 11 октомври 1941 година група  комунисти под ръководството на  Лазар Колишевски атакуват полицейския участък в града. Това е причината 11 октомври да бъде избран от следвоенното правителство на Югославска Македония за държавен празник.  Терористите днес са считани за македонци и “македонски освободители от бугарите”, независимо, че името на единия от тях е Аспарух Корубинов… Прилеп остава в български ръце до 1944г.

След Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918) от Прилеп се изселват много българи. Голяма част от тях се заселват отвъд Океана в САЩ. Там се разселват из различни градове като Стилтън, Ню Йорк и други. В тях българската диаспора започва да се организира. Създават се български църкви, български магазини и се основава „Македонската патриотична организация“, активни членове на която са много прилепчани.

Град Стилтън е наречен “Малиот Прилеп”.

Първият български оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, основан от Стойо Крушкин през 1915г., е един стожерите на българщината отвъд Океана и поддържа българския патриотичен дух, и самосъзнание дълги години. Повече от половината оркестранти са от Прилеп.

Автори:

и