БЪЛГАРИН СЪМ РОДЕН, БЪЛГАРИН ЩЕ УМРА”
Така отговоря Илия Димушев(1876-1934) на увещанията на гръцкия крал Константинос I да се провъзгласи за грък. В хода на Балканската война, монархът посещава Лерин, който армията му окупира. За да демонстрира вярност към Балканския съюз, гръцкият крал назначава Димушев за кмет на града. Обичаният и уважаван от всички, Илия Търпенов се е завърнал в родния си Лерин, след като участва в отряда на Васил Чекаларов в похода му из Костурско. Крал Константинос I се опитва да го привлече за великогръцката кауза, като му казва, че даже и по физиономия приличал на грък. Войводата гордо отстоява правото си да остане българин. От този момент насетне, животът на Илия Димушев става невъзможен и напуска Лерин. Създава в Сярско чета, която нарича Леринска и повежда война с гръцките окупатори. На 13.08.1913 г. войводата е пленен. С телеграма до крал Константинос, гъркоманите в Лерин настояват да одобри публично обесване на Димушев на площада, за сплашване на българското население. Единствен леринският губернатор Нико Загорос се противопоставя. Той увещава останалите, че „българинът заслужава награда, защото се е борил за освобождаване на града и отечеството си. Родът му Търпенови е оставил цял квартал хубави къщи, които красят Лерин. Той трябва да живее и да се радва на тази свобода, дотогава, докато военно-полевия съд в Солун не се произнесе”. Въпреки това застъпничество, андартите, водени от критския разбойник Георгиос Цондас, известен като капитан Вардас се опитват да унижат Илия Димушев. Принуждават го да разнася из Лерин отрязаната и забита на кол глава на неговия другар Васил Чекаларов. След като отказва, Илия е подложен на зверски изтезания до безсъзнание. Вечерта с конвой е изпратен към Солун, с надеждата по пътя да умре. Военният съд осъжда Илия Димушев и Христо Цветков на смърт, а 21 техни четници на доживотен затвор. Смъртните присъди предизвикват възмущението на консулите на великите сили. В Солун се подема невиждана кампания за отмяната им. Под обществения натиск, смъртните присъди са заменени с доживотни, които двамата с Цветков трябва да излежат в Атина. На 14.03.1914 г. кръвният му враг крал Константинос I е принуден да го амнистира. Гръцката власт го екстрадира в България. Многобройните имоти, останали от баща му Търпен Димушев, поборник на българщината в Лерин, са конфискувани. За тях гръцката държава никога не изплаща компенсации. Илия Димушев е доброволец в Първата световна война. До края на живота си през 1934 г. остава верен на своя обет, даден пред узурпатора, гръцкия крал. Остава верен на българските си корени и не спира да се бори за свободата на Македония. Поклон пред Илия Димушев Търпенов, един велик и достоен БЪЛГАРИН!!!
