В тази статия няма да се спираме на историята на виното в България и няма да е изчерпателна в стил „Всичко, което трябва да знаете за българското вино“. Но много ни се иска да има поне един български сорт, който да научите от нас. Или пък да откриете нова винарска изба, която прави превъзходно вино от любимия ви сорт. И така, нека да се отправим към любимите ни български сортове грозде за вино, които вече са се вмъкнали в генетичния ни вкус и с които бихме се гордели пред гостите ни.

Някои сортове са със спорни корени, други пък сме ги добавили защото така са ни влезли под кожата като български, че виното правено от тях си го смятаме като наше, типично българско.

В света на червените сортове в България

Мавруд

Вино с много история и истории покрай него. А и може би най-известният измежду всички български сортове грозде в страната ни и чужбина. Отглежда се основно в Южна България и отчасти по Черноморието, като в легендите и историите най-вече присъства Асеновградският (Станимашки) мавруд. Вероятно някога наистина там се е гледал най-хубавият мавруд и е ставало най-хубаво вино от мавруд, но днес можете да пробвате чудесни вина от мавруд и от много други райони на Южна България, като например Долината на Струма. Маврудът е характерен за южните райони, тъй като трудно преживява студа.

Понякога се чудя трябва ли маврудът да е задължително тежко и много „надъбено“ вино. Но това си зависи много от вкуса на хората и от характера на човека, който го прави. Затова не подценявайте всички варианти. Според мен всичко, на което му слагаме гръмкото название „традиционно“, е малко преекспонирано на нашите географски ширини.

Виното от мавруд е.. хм, истината е, че може да има много лица. Традиционно на мавруд се гледа като на много плътно, тежко вино, с рубинен цвят, дъб и комплексни аромати. Истината е, че в последните години ние сме попадали на много и различни вариации с мавруд. Опитвали сме мавруд, отлежавал 7-8 години в дъбова бъчва, който определено не ни бе по вкуса. Попадали сме и на доста иновативен мавруд, много мек и приятен, ароматен и лек, неангажиращ, от Пазарджишко. Мелнишкият мавруд е цяла друга вселена и също много ни допада. Като цяло, вероятно от мавруд ще намерите най-голямо разнообразие на българския пазар, а и предлагане. Заради това и той е доста противоречив сорт – едни го обожават, на други не им допада, въпреки че продължават да опитват. Ние сме някъде по средата, но винаги се чувстваме доста експериментаторски, когато опитваме нова бутилка мавруд.

Маврудът има характерен и запомнящ се аромат, който теоретично трябва да съдържа нотки на къпина и зряла черница. Ние не сме много сигурни как точно миришат тези два плода, но истината е, че не можем да объркаме аромата на мавруда. Независимо от технологията, е наистина разпознаваем. От мавруд може да очаквате всякакви вина – бяло, розе, червено, с дъб и без дъб или пък десертни вина.

Вина от мавруд, които да опитате:

• Вила Юстина – Монограм Мавруд и Рубин – Перущица
• Вила Мелник – Мавруд – Бергуле и Аплауз – Долината на Струма, с. Хърсово
• Вила Басарея – Мавруд – Харманли

Рубин

Докато изследваме един по един типичните за България винени сортове грозде, няма как да не се впечатлим от ентусиазма и амбициите в сектора през 20 век. Толкова много новосъздадени български сортове грозде за вино, някои на базата на хилядолетни местни сортове, други съвсем нови, но произлезли от световноизвестни сортове. Наистина много любопитна история, само можем да гадаем какви ли планове и идеи са минавали в главите на хората, правили кръстоските преди 50-80 години, на които днес се радваме?

Рубин е една от тези кръстоски, създаден в края на 40-те години в Института по лозарство и винарство в Плевен. Родители на този сорт са сира и небиоло. Сортът е среднозреещ, т.е. към средата на септември, с добра устойчивост на болести и добър добив. Дава вина с наситен рубинен цвят, почти непрогледен, и аромати и вкусове на черни и червени плодове. Вината от рубин се получават чудесно с отлежаване в дъб и имат голям потенциал за стареене. Подходящите места за отглеждане на рубин са в южна и източна България и ние сме попадали на някои забележителни вина от рубин.

Вина от рубин, които да опитате:

• Рубин и мерло на Ува Нестум
• Рубин на Хараламбиеви
• Рубин на винарна Ялово

Мелнишки рубин / Руен

Единственото общо нещо между сортовете Рубин и Мелнишки рубин е думата „рубин“ в името. Мелнишкият рубин не е просто рубин, който се отглежда по долината на Струма, а съвсем различен сорт грозде. А, и другото общо е, че е създаден в България хибрид от други сортове.

Мелнишки рубин е създаден през 70-те години като кръстоска от традиционната за долината на Струма Широка мелнишка лоза и каберне совиньон¹ (като има известни спорове дали точно каберне совиньон е „бащата“, но засега така е прието). Любопитно е, че сортът Руен е почти идентичен, т.е. хибрид от същите два сорта, но създаден в Пловдив. Трябва да признаем, че не сме достатъчно навътре в технологичните детайли и ще спрем с теорията тук. Но сме пили чудесни вина с или от Мелнишки рубин и Руен.

Вина, които да опитате:

• Мелнишки сепаж на Златен Рожен
• Вила Мелник – редки сортове: Руен

Широка мелнишка лоза / Мелник

Тук няма как да сме безпристрастни, защото мелнишките сортове са ни любимите български сортове грозде. Та Широка мелнишка лоза в момента е само един от тях, но всъщност „оригиналният“ – този, от който произхождат и останалите вариации, този дивият сорт, който виреел само в района на Петрич и Сандански, защото е капризен и специален. Та Широката мелнишка лоза зрее късно, но пък не издържа на студ. Истинско предизвикателство е да узрее добре, защото през октомври времето невинаги е толкова благосклонно. Сортът се отглежда от столетия в района на най-малкия град в България – Мелник, и май никъде другаде. Вероятно в Северна Гърция, но няма доказателства за това. Опитите да бъде отгледан в други райони на България засега са неуспешни.

„Децата“ на Широка Мелнишка – Мелник 55 и още

Заради капризите на Широката мелнишка лоза, през годините са създадени и няколко хибрида на базата на този сорт, които се отглеждат малко по-лесно и безрисково. Може би най-популярният от тях е Мелник 55 – кръстоска на Широка Мелнишка лоза със смесен прашец от сортовете дюриф, жюрансон, валдигие и каберне совиньон. Той узрява малко по-рано и също така носи специфичните аромати и настроение на мелнишките вина. Има и още няколко подобни хибрида – като Мелник юбилеен 1300 и Мелник 82. Популярно е вариациите на мелнишкия сорт да се наричат по-общо Мелник. А и е честа практика вината от мелнишките сортове да са купажи от няколко от тези сортове.

Най-добре може да усетите мелнишките сортове, ако си направите разходка из региона и обиколите местните винарни. Всяка изба има поне едно-две вина от локалните сортове. А в някои вниманието към сортовете Мелник е още по-голямо и можете да видите едносортови вина от различните мелнишки разновидности. Една от тези винарни е Вила Мелник, които имат лимитирани серии от Мелник 1300, Широка мелнишка лоза и не само. Други винарни предпочитат да вземат най-доброто от мелнишките сортове като ги купажират и също правят превъзходни вина.

Какво да опитаме в Мелнишко:

• Вила Мелник – Широка мелнишка, серията Rare varieties
• Орбелия – Мелник 55 с диви и култивирани дрожди
• Златен Рожен – Мелнишки сепаж, Мелнишки купаж
• Рупел – Мелник 55 Gramatik
• Sweet wine Мелник 55, реколта 2017г. -Рупел

Памид – виното за трапезата

Някога памидът е бил „ежедневното“ вино на българите. Светлочервено, леко, пивко, неангажиращо – чудесно за всяка трапеза. Устойчив и сравнително лесен за отглеждане сорт, с висок добив, неслучайно памидът дълги години е съпътствал живота на голяма част от българите, и не само. И макар днес популярността му да е поизчезнала, заради модата или заради нещо друго, памидът все още се намира по българските земи, и вината от него – също.

За памида и неговите разновидности се твърди, че се отглежда още от времето на траките. Характерен е за Балканите – открива се още на територията на Турция, Северна Македония, Албания. Средно устойчив на студ и също така на суша. Също така, гроздето е устойчиво на сиво гниене. Лозите дават висок добив и зреят в първата половина на септември. А самото грозде е чудесно на вкус за директна консумация. Един от малкото му недостатъци е, че гроздовете са доста ронливи.

Малката особеност на памида като грозде е, че от него се получават леки и светли червени вина, подходящи за консумация веднага след избистрянето, но негодни за стареене. Така памидът се оказва сорт, чудесен за розе или леки млади вина, но от него не може да се очакват плътни и мощни червени вина, каквито в последно време се търсят. Затова и памид често се добавя в купажи, без дори да се споменава. Но ние пък винаги сме прелюбопитни към откриването на истинския характер на гроздето, особено пък към традиционните български сортове. И с радост открихме, че все пак още има вина от памид.

Вина, които да опитате:

• Розе от Памид на Вила Басареа

Гъмза

Гъмза е от сортовете, с които трябваше да започнем, макар и родината му да не е сигурно дали е България. Много от държавите, които са били в пределите на Османската Империя, заявяват, че този сорт е произлизал от тяхната територия. В Сърбия и Румъния може да откриете подобен сорт с названието Кадарка. Но сортът Гъмза е преплетен с българската история и си го възприемаме като наш, български си сорт грозде. Гъмзата е къснозреещ сорт, към края на септември, с тънка ципа. От гъмза се правят вина с леки танини.

Вината от гъмза много подхождат на Северозапада, регионът където гроздето расте най-добре – диво, красиво, игриво и леко, но оставящ запомнящи се картини и усещания. Гъмза може и трябва да пиете почти навсякъде в Северозапада и няма да ви разочарова. Първите ни опити да ви разкажем за гъмзата бяха с вината на Бонония естейт до Видин.

Вина, които да опитате:

• Гъмза Гомотарци от Бонония Естейт, Видин
• Гъмза Бонония Естейт, Видин

Евмолпия

Сортът Евмолпия е селектиран в България и е кръстоска между мавруд и мерло. Вероятно името трябва да подсказва за Пловдив (Евмолпия е старо име на града).  Но тук ще си говорим за една Евмолпия, винифицирана край Шумен в избата на винарска изба Царев Брод до село Царев Брод.

Евмолпия е доста нов сорт, регистриран е официално през 1991 г. Наричат го още Тракийски мавруд. Зрее през септември, лозите дават висок добив и са устойчиви на студ. Според всички източници, на които попаднахме, от този сорт се получават висококачествени червени вина.

Вина, които да опитате:

• Розе от изба Царев Брод

Белите винени сортове грозде на България

Димят

Димят е може би най-популярният от белите български сортове грозде за вино. Наскоро четох, че прародителите му са молдовския коарна алба и гуе блан¹, а в други източноевропейски страни е известен под името смедеревка. От димят вината са с деликатен аромат. Освен белите вина, често може да попаднете на „оранжево  вино“ от димят, това е, когато ферментацията е протекла с ципите на гроздето и виното има приятен оранжев цвят. Любим оранжев димят ни е на изба Марян от Еленския балкан, а димятът е от новозагорско.

Вина, които да опитате:

• Orange Wine Barrel Fermented 2016 – Maryan Winery
• Вижте цялата гама на Марян, има на какво да се насладите.

Тамянка (не точно български)

Този ароматен сорт ни е голяма слабост и не пропускаме случай да изследваме вината, направени от него. Всъщност за Тамянката има известни спорове, доста е близка с френския дребнозърнест мускат, това научихме в Елзас, но някак си Тамянка звучи по-българско и като популярен сорт ще го добавим тук, без да претендираме, че е местно творение.

Характерно за тамянката е, че узрява в първата половина на септември и след това стафидира. Натрупва висока захарност и неслучайно е предпочитан сорт за висококачествени полусухи и десертни вина. Но също така от тамянка се правят и чудесни сухи вина, невероятно ароматни. Понякога се стараем да ги комбинираме с подходяща по-лека храна, но обичаме да си ги пием и ей така, следобедно през уикенда, особено в топлите месеци.

Вина от тамянка, които да опитате:

• Вила Басареа – Тамянка, суха
• Винарна Братанов – Тамянка Late Harvest – десертна
• Тамянка от изба Рупел

Сандански мискет

Сандански мискет е кръстоска между широка мелнишка лоза и тамянка (или френски дребнозърнест мускат). Благодарение на Широката мелнишка лоза, от Санданския мискет се правят свежи вина с аромат на цитруси и липа. Вината са по-скоро със средно тяло.

Вина, които да опитате:

• Аплауз Сандански мискет на Вила Мелник в типичните за Елзас и Германия бутилки тип флейта.

Керацуда

Керацуда е традиционен български сорт грозде от югозападните райони, характерен някога за Долината на Струма и Санданско-Петричката котловина. Въпреки че сортът е известен и може би почти всеки е чувал за него, днес са останали доста малко насаждения от този сорт и на пазара почти няма чистосортови вина от керацуда. Някои винарни добавят по малко в блендове, но някъде дори не го пише. Сортът е къснозреещ, към края на септември. Лозите имат буен растеж и дават висок добив, устойчиви са на суша, студ и гниене.

Вина, които да опитате:

• Керацуда от Вила Мелник

Гергана

Е почти изгубен сорт грозде, но наскоро започна да се възражда като екзотичен пример от недалечното минало. Създаден е през седемдесетте от Мускат Отонел и Димят  И макар да не може да се намери много за него из литературата, а и като цяло трудно ще намерите и вино от Гергана, е много интересно как ще се развие.

Вина, които да опитате:

• Гергана на изба Царев Брод

Кокорко

Изключително непознат сорт грозде, който имахме удоволствието да пробваме във винарна Ялово. Това вероятно е едно от най-редките вина, които сме опитвали.  Бледо, почти прозрачно вино, цвят на бяло злато. Аромат на бели цветя, пресни летни плодове (праскови и кайсии), но и някаква сладка нотка, може би като на печени ябълки /наши си бележки от дегустацията в Ялово/

За този почти изгубен български сорт до момента само бяхме чували, но не бяхме виждали човек, който да работи с него, нито пък бяхме опитвали вино от него. Димитър, технологът на винарна Ялово, случайно намерил няколко лозички Кокорко в едно лозе с мискет и от тях ще захване още и ще получи ново лозенце с хубавото бяло грозде с висок добив и интересен вкус. Като цяло, в момента лозички с кокорко могат да се намерят разпръснати сред други масиви, няма сериозни масиви с кокорко. Не успяхме и да открием много информация за този поизчезнал сорт, но научихме, че расте на големи гроздове с дребни зрънца с малки точици по тях. И също, че е бил наричан с най-различни имена като Кваси Брада, Мокри Брада, Момина сълза и др.

Като заключение

Макар и неопитни и със съвсем спорадични знания, се опитахме да ви разходим из няколко български сортове грозде за вино, растящи и популярни или пък непопулярни по нашите земи. Разбира се, в България има страхотни примери за мерло, каберне совиньон, пино ноар, шардоне, совиньон блан … няма да ви отегчавам. Но най-важното, за което трябва да си говорим е, че в България има уникални и великолепни вина от местни сортове, които са слабо познати и искаме да ги споделим с вас. Затова следете ни и какви други винени преживявания ще ви разкажем. И не се колебайте да планувате посещенията си в българските винарски изби, страшно отзивчиви са и със сигурност ще завържете нови приятелства.