27 ЯНУАРИ
На днешен ден :
1944 г. умира Иван Николов Нелчинов с псевдоними Елеонски и Шишман, български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Иван Нелчинов е роден в 1869 година в западномакедонския град Охрид, тогава в Османската империя в семейството на Никола Нелчинов от село Модрич, Дебърско и Пера (Петра) Гьореска от село Нерези, Дебърско. И двата рода се преселват в Охрид, поради постоянните набези на албански разбойнически банди над българските села в този край.
Нелчинов завършва пети клас на Солунската българска гимназия в 1885 година и става учител в градовете Кичево, Костур и родния си Охрид. Влиза във ВМОРО още при основаването ѝ в 1894 година и за революционна дейност е арестуван многократно от властите. Седем пъти е затварян в турски затвори. В 1907 година е осъден на смърт, като ръководител на ВМОРО, издавал смъртни присъди срещу мюсюлмани и християни, измъчвали народа. Присъдата му е заменена с „вечен крепостен затвор“, а след Младотурската революция в 1908 година е освободен.
Работи като главен български учител в Охрид. В 1911 година, турците подготвят убийството му заради значимата му общественополезна дейност, но той е предупреден навреме и избягва със семейството си в България. Става учител в Брегово, а после и в София. При избухването на Балканската война в 1912 година синът му Никола Нелчинов (роден в 1891) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 6 охридска дружина, а през Междусъюзническата война – в Сборната партизанска рота на МОО. По време на Първата световна война Иван Нелчинов е назначен за управител на родния му Охрид.
В София той е дългогодишен председател на Охридското братство „Свети Климент“. Член е на ръководството на Илинденската организация, а от 1937 година е член и на Македонския научен институт. За себе си казва:
„ Аз изпълних своя дълг като български гражданин и като глава на семейство. “
До края на живота си развива обществена, просветна и книжовна дейност. Умира през 1944 година (на 75 години) в село Владая, Софийско.
Оставя спомени, които са частично публикувани в списание „Македонски преглед“ от професор Петър Шапкарев през 1994 година.
