На 26 януари 1968 година в София умира на 65 годишна възраст бележитият български поет и преводач Никола Фурнаджиев.
доц. д-р Петър Ненков
Никола Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 година в Пазарджик. Завършва през 1930 г. педагогика и философия в Софийския университет . В списанието на Георги Бакалов „Нов път“, заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников, създава най-добрите творби на септемврийската литература.
Стиховете, публикувани в „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка „Пролетен вятър“ (1925). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През 1928 г. отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“.
След 9 септември 1944 година започва работа в Министерството на пропагандата. От 1945 до 1949 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“.След това е назначен за главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в реномираното издателство „Български писател“. В началото на 60-те години на миналия век е редактор на списание „Септември“.
Той е сред най-добрите преводачи на поезия от руски език у нас. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици.
КОННИЦИ
На Ангел Каралийчев
Конници, конници, конници, кървави конници,
моя родино и пламнало родно небе,
де е народа и де е земята бунтовница,
де сме, о мое печално и равно поле!
Там изгоряха селата и пеят бесилките,
вятъра стене над пустите ниви сега,
конници идат и плаче земята родилката,
сякаш че плаче и пее, и иде смъртта.
Тъмното копие, литнало там във просторите,
свети под слънцето днеска оплискано в кръв,
греят на свода огромни, червени прозорците,
сякаш очите на божия, алена стръв.
Конници, конници – братя над бездни надвесени,
моя родино и пламнало родно небе,
вятъра иде и страшно е, майко, и весело,
пей и умира просторното равно поле!
НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ
