На 26 януари 1932г. в Белград е зверски пребит и обесен от сръбските поробители на българския народ Захари Янакиев. Последните му думи са:
„Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят.“ Под бесилото Янакиев извиква: „Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам!“
Той е един от най-великите и смели български революционери и национален герой. Член на ВЗРО „ВЪРТОП” (Вътрешната западнокрайска революционна организация – българска националноосвободителна организация на българите в Западните покрайнини, Източна Сърбия.)
Захари Янакиев е родом от село Долна Лисина, Босилеградско. Увисва на бесилото в Белградския затвор на 26 януари 1932 г. Той изпита върху себе си ужаса на една невиждана инквизиция в Белград, дето е отведен с още незаздравени рани, получени в сражението на „Бесна кобила”. Захари Янакиев с още няколко другари извърши атентата на жп линията Куманово-Враня. Изправен пред държавния съд в Белград, той се държи достойно и дръзко, както навремето си съобщават сръбските вестници.
