На 26 януари 1877г. в Пловдив е роден Михаил (Мишел) Иванов Герджиков с псевдоними Лясов, Michel и Тодор Луканов. Виден български общественик и революционер в Македония и Одринско, деец на ВМОРО. Един от ръководителите на подготовката и провеждането на славното Илинденско-Преображенското въстание през бунтовната 1903г. Съпруга на Герджиков е Янка Каневчева, преди това любима на Гоце Делчев.
При избухването на Балканската война в 1912г. Герджиков оглавява Лозенградската партизанска дружина на Македоно-одринското опълчение, разделена на две роти, начело с Димитър Аянов и Стоян Петров. Отрядът е формиран в Бургас в края на септември 1912г. и настъпва в района на Странджа на 5 октомври. Отделението на Герджиков освобождава Василико, Ахтопол, Резово и Малък Самоков и се установява в Мидия. В началото на 1913г. отрядът е разформирован. Мобилизиран, участва в Първата световна война.
Роден като първо дете в семейството на Иван Павлов Герджиков, родом от Копривщица, завършил Болградската гимназия и участвал в създаването на нова администрация в Пловдив след Руско-турската война и батачанката Магдалина Илич. Детството си прекарва в Пловдив, където се запалва по идеите на анархизма. Силно влияние затова му оказва д-р Русел Судзиловски, личен приятел на Христо Ботев, който известно време пребивавал в родната му къща. Като ученик под влияние на левичарски идеи създава през 1895 г. анархистка група в Пловдивската гимназия, заради което е изключен. В края на същата година той се свързва с македонски гимназисти в града и заедно с други свои съученици по подражание на революционерите от предосвобожденската епоха основават Централен революционен македонски комитет със силно анархистична насоченост.
След това Герджиков следва право в Лозана и Женева, където участва в т. нар. Женевска група. През 1899 г. се завръща в българските земи и става учител в българската гимназия в Битоля се включва във ВМОРО. Герджиков се сближава с Гоце Делчев. В 1900 година е делегат на Златишкото дружество на Седмия македонски конгрес. През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската и мрежа и в Одринско. Когато е разкрит от османските власти, Герджиков постъпва в четата на Христо Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийски район.
През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Борисовградското дружество.
През април 1902 г. в дома на Герджиков в Пловдив се провежда Пловдивският конгрес на Одринския революционен окръг. От лятото на 1902 г. ръководи организацията в Одринско и я масовизира, като му помагат подвойводите Иван Варналиев и Христо Силянов.
На конгреса на Петрова нива той е избран за член на ръководно боево тяло в окръга и е един от ръководителите на подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.
През февруари 1903 година Герджиков е начело на чета от 25 души, в която влизат Кръстьо Българията, Иван Варналията, Димитър Общински, Коста Калканджиев, Стоян Петров, Йордан Божков от Велес, Христо Арнаудов, Петър Ангелов, Цено Куртев, Пеню Шиваров, Димитър Халачев, Димитър Дичев (фелдшер на четата), Атанас Вълканов, Иван Ангелов, Стоян Камилски, Димо Русев (Колибарски), Стоян Томов, Петко Зидаров, Михаил Даев и Савата от Варна. Герджиков прави неуспешен атентат на железопътната линия Цариград – Одрин извън революционната тракийска територия при гара Синекли на 19 февруари 1903 година.
След поражението на въстанието се занимава с настаняването на изтеглилите се в България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, апелиращи към международната общественост за намеса в решаването на Източния въпрос на Балканите. Заедно с Върбан Килифарски издават вестниците „Свободно общество“ и „Безвластие“, редактор е на вестник „Пробуда“. Работи във вестник „Балканска трибуна“, а след спирането му постъпва на работа в близкия до Народната партия вестник „Реч“.
През 1910 г. Герджиков заедно с Павел Делирадев издава брошурата „Война или революция”, в която той се обявява против войната, стоейки на позициите на тогавашната европейска социалдемокрация.
Обществена и политическа дейност
След войната подновява контактите си с ВМРО, но вече не играе активна роля в нея. Когато през 1923 г. е извършен Деветоюнският преврат той напуска България и живее в емиграция – Цариград, Виена и Берлин (1924 – 1931г.).
Препитава се с журналистическа и преводаческа дейност. В навечерието и по време на Втората световна война 1939-1945 г. поради напреднала възраст се занимава предимно с журналистика. Сътрудничи на редица периодични издания.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година заблуден от Коминтерновската пропаганда, подписва в София „Апела към македонците в България“. След 9 септември 1944 г. се обръща във в. „Заря” към своите другари от македоно-одринското движение с призив да подкрепят борбата за тържеството на новия социалистически строй. Скоро се оттегля напълно от активна публична дейност, разочарован от новите управници. През 1946г. той категорично отказва да бъде включен в списъка на предложените за награждаване дейци от Преображенското въстание. Умира на 18 март 1947 г. в София.

