КАПИТАН МАРИН МАРИНОВ – РИЦАРЯТ НА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА – 1885 ГОДИНА
доц.д-р Петър Ненков
Марин Маринов е роден на 25 март 1856 г. в Русе. Завършва Военното училище с първия випуск през 1879 г. Назначен е за флигел-адютант на княз Александър I . Постъпва в Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, която завършва през 1883 г.
След нейното завършване се завръща в България. На 21 септември 1885 г. по негова молба князът го освобождава от длъжността флигел-адютант и го назначава за командир на 3-ти пехотен Бдински полк.
В Сръбско-българската война -1885 г. капитан Маринов се проявява, като храбрец в генералното сражение при Сливница.
На 7 ноември, той повежда в атака с гола сабя в ръка своите бойци срещу височината Три уши, заета от частите на Шумадийската дивизия. Противникът ги засипва с дъжд от куршуми.
В разгара на боя командирът на полка е тежко ранен в гърдите, но продължава да сочи със сабята си към върха. Бойците му, вдъхновени от неговия личен пример, разгромяват сърбите и превземат стратегическата височина. Капитан Маринов е награден от княз Александър Батенберг с орден „За храброст“ IV степен.
След подписаното примирие на 9 декември, в чест на победата над сърбите, в София се провежда на 14 декември парад на българската армия на площада пред княжевския дворец.
Тежко раненият капитан Маринов е лекуван от личния лекар на княза, д-р Шарл Роа. Въпреки, че има забрана да става от леглото, заради тежките си рани, капитанът се изправя с последни сили, за да наблюдава парада .
Писателят Цончо Родев описва трогателно тази сцена. Бдинци все още ги няма. Капитан Маринов стои непоклатимо до прозореца, макар че е на края на силите си. Парадът вече е свършил, когато Трети Бдински полк, изминал пътя от Пирот до София, се появява най-после на площада.
Съзрели на прозореца своя командир, офицерите и войниците от полка свалят спонтанно своите шапки и падат на колене. Така те отдават почит на своя любим командир, когото всички вече наричат „рицарят на войната”.
Въпреки извършената сложна операция, капитан Марин Маринов умира в полунощ на 18 декември, стиснал в ръце ордена си „За храброст”….
