Това време на обществени и природни катаклизми ме срещна с човек, който ми разкри един свят, част и от моето минало. Човек гледащ с любопитството на дете и зрелостта на възрастен. Човек мечтател и реалист. Човек с чувство за достойнство, което не бива да накърняваш, защото ще възпламени чувственост, която не предвещава нищо добро за опита ти да го сториш.
Започвам 2021 г. с млад автор, който набира скорост и известност, която не е дошла на голо място. В душата на този автор има място за спомени от родното на майка ѝ Гранитово, които събудиха и спомени у мен за пребиваването на село. Ако направя отклонение винаги съм казвал на дъщеря си, че часовете и дните прекарани с дядо и баба са нещо, което с нищо не може да се замени. Така е и с моя герой на настоящата публикация. Дните прекарани в Гранитово при баба и дядо, са придали онзи романтичен отпечатък, който е дал възможност на Анна Палазова да препуска в юношеските си години заедно с тримата мускетари на Дюма в търсене на правдата. Като си помисля, това е хубавото на тези години – именно тази романтика. Романтика, в която понятието дълг и чест си имат своето място. Романтика, която в по-горната възраст преминава в непримиримост в търсене на правотата и търсене на спасението на човечеството в романите на Джеймс Ролинс и близки срещи с третия вид в произведенията на Стивън Кинг.
Останалото, което е преминало през клокочещата от емоции душа на Анна е един дълъг списък от автори, които са я формирали като човек и писател по-късно. Както самата тя признава, освен училището, другият неин учител е Стивън Кинг. Затова и Кая е фантастика с оттенък на трилър, която както разбирам от всичко друго, което ми писа в отговорите си Анна със сигурност спасява света. За Анна писането е сън, който подрежда мислите ѝ и пресъздава обстановката на произведението. Изводът се налага сам – пред нас е автор с чувствителна и романтична душа, който за да напише нещо, първо го пресъздава в своето съзнание.
Истинско щастие е, че са се намерили правилните хора, които да я насърчат и да ѝ дадат правилната посока в това. Дали съдбата има пръст или е божие провидение няма никакво значение. Един млад автор е тръгнал да прави собствена бразда в писателската нива и за това реших да напиша за нея.
Аз съм сигурен, че ще има и лична среща някога, защото ни свързва общ познат. Даниел Йонков е виновникът за това и не съжалявам, че го помолих да ме запознае с Анна, защото в нея видях всички ония обикновени българи, които благодарение на себе си, на своя хъс и хората около тях са успели сами без протекции, да станат хора и да направят нещо в своя живот.
Да напишеш литературно произведение може би за някой е проста работа, а за други безсмислена. За Анна това е огледало на собствения ѝ свят и трябва наистина да ѝ благодарим, че ни дава възможност да се докоснем до него, за да разберем колко е красив и все пак романтичен.
