На 24 януари/6 февруари 1903 година умира големият български политик и държавник Петко Каравелов – трикратен министър- председател на Княжество България
доц.д-р Петър Ненков
Петко Каравелов е роден е на 5 април 1843г. в Копривщица. Майка му Неделя Доганова, произхождаща от големите копривщенски родове Чалъкови и Доганови. Бащата на Петко е Стойчо Каравелът, най-големият син на дядо Либен.
Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца – четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали и три момичета: Рада, Велика и Мария. След завършване на местното класно училище
Петко Каравелов заминава за Русия, при брат си Любен Каравелов – известен писател, публицист и революционер. Той завършва право в Московския университет през 1869 година.
След Освобождението на България участва активно в изработването на Търновската конституция. Оглавява Радикалното крило на Либералната партия и става министър- председател на Княжество България през периода 1880-1881 година.
През есента на 1878 г. Любен Каравелов се установява в Русе с печатницата си и живее в града до смъртта си. Брат му Петко Каравелов, при честите си посещения в града, навестява Екатерина и двамата разговарят с часове. Те се познават още от Москва, където той е бил студент. На 4 октомври 1879 г. те си разменят годежни пръстени, а венчавката е определена за 13 януари 1880 г.Двамата се венчават в русенската църква „Св. Троица“ от Доростоло-Червенския владика Григорий. След женитбата Екатерина Каравелова става съпричастна на идеалите и делото на съпруга си.
Двамата имат три дъщери. Първата – Радка, умира ненавършила 3-годишна възраст.Втората им дъщеря Виола, загубва разсъдъка си и умира, след като през априлските събития 1925 г. е убит съпруга ѝ – видният журналист и общественик Йосиф Хербст. Третата дъщеря Лора е известна столична красавица с един провален брак зад гърба си. Омъжва се е за гениалния поет, драматург и революционер Пейо Крачолов Яворов. Като негова съпруга се прострелва от ревност, след което той се самоубива от мъка по нея .
Петко Каравелов е свален от власт от княз Александър Батенберг , който установява Режима на пълномощията. Заминава за Източна Румелия, където е избран за кмет на Пловдив през периода 1883-1884 година.
След възстановяването на Търновската конституция се завръща в София и оглавява правителство на Либералната партия през периода 1884 – 1886 г. Взема активно участие в Съединението на България на 6 септември 1885г. Става редовен член на Българското книжовно дружество/ БАН/.
При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 г. княз Александър Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и полковник Сава Муткуров.
Поради неразбирателство с деспотичния Стефан Стамболов, Петко Каравелов напуска Регентския съвет на 1 ноември 1886 година Той и неговите съмишленици са арестувани по заповед на Стамболов по време на Русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г. и положен на репресии. Екатерина Каравелова обикаля европейските дипломатически агенти в София с настойчива молба да се застъпят за затворниците. Намесата на дипломатите ги спасява, но омразата на стамболовистите срещу нея се засилва.
Петко Каравелов се обявява против избора на княз Фердинанд Сакскобурготски . През 1892 г. е арестуван и осъден от военен съд на 5 години затвор за мнимо съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев. Хвърлен е в Черната джамия в София, ползваща се със мрачната слава на един от най-страшните затвори по това време в България.В килията е зверски пребит. Побоят му е организиран от небеизвестният капитан Коста Паница .
Екатерина Каравелова е поставена под домашен арест. На 10 февруари 1892 г. тя е изправена пред съда по обвинение за предателство, задето е търсела помощ от чуждите дипломати в България. Стефан Стамболов нарежда да я осъдят на смърт.
Съдебният заседател Калпакчиев, неуверен в нейната вина, се посъветвал с русенския митрополит дядо Григорий, който му казал да гласува по съвест, а не както е заповядал Стефан Стамболов.Това и блестящата защита на докторът по право Константин Стоилов я спасява от бесилката.
През 1896 г. Петко Каравелов основава Демократическата партия. През 1901 г. трети път става министър-председател и Екатерина Каравелова отново е учителка в Първа софийска девическа гимназия.
Петко Каравелов е човек с достойнство и чест и убеден родолюбец . Затова на въпроса на чуждестранните журналисти дали е измъчван в затвора , когато излиза от него , отговаря с паметните думи : „В моята страна подобни работи не стават!“В същото време той едва ходи от жестокия побой.
Умира на 24 януари/ 6 февруари 1903 година. в София. Погребан е в двора на църквата „Свети седмочисленици”.
Големият български финансист и банкер Атанас Буров казва за него: „Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка!”
