Навършват се 78 години от спасяването на българските евреи от нацистките „лагери на смъртта”
доц. д-р Петър Ненков
Необузданият антисемитизъм, разгърнат от нацистите през Втората световна война залива цяла Европа.Той става държавна идеология на Третия райх и намира най-яркото си проявление в масовото избиване на евреи, известно под името Холокост. Той започва в Германия през 30-те години на XX век с чупенето на витрини и ограбването от хитлеристките щурмоваци на магазини на богати евреи, през така наречената “Кристална нощ” и завършва с депортирането в “лагерите на смъртта” и унищожаването на 6 милиона души.
В навечерието на най-светлия християнски празник Рождество Христово, на 24 декември 1940 г. 25-то Обикновено Народно събрание приема Законът за защита на нацията. Той е внесен в парламента от правителството на професор Богдан Филов и утвърден с указ на цар Борис III. С него се поставя началото на антисемитизма, като държавна политика. Законът следва примера на Нюрнбергските закони, приети от Райхстага в нацистка Германия и въвежда редица забранителни норми, отнасящи се за лицата от еврейски произход и техните имоти у нас.
За изпълнението на този варварски закон е създадено Комисарство по еврейските въпроси, начело с Александър Белев. През 1943 година, в разгара на Втората световна война, Адолф Хитлер решава да ликвидира еврейската конгрегация в Европа напълно. Той поставя пред своя съюзник – Царство България въпроса за депортирането на близо 50 хиляди български евреи от неговите предели в концентрационни лагери в Германия и Полша. До този момент цар Борис III успява умело да маневрира и балансира върху ръба на острието, отклонявайки вниманието на райхканцлера от този въпрос. Сега обаче проблемът се стоварва върху България със страшна сила, защото нацистите разбират, че българският монарх шикалкави и не желае да изпълни своите ангажименти от договора за сътрудничество.
След оказан германски натиск, на 22 февруари 1943 г. главният комисар на КЕВ Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Взето е решение първият контингент от евреи да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България“. За целта КЕВ издават зловещата заповед и полицията започва “лов на евреи”. В Пловдив са събрани близо 9000 български евреи, с готовност да бъдат откарани с влакови ешелони за концлагера Треблинка.
В този момент в София и други големи градове в страната се надига, като гигантска вълна, масов обществен протест. Върху гребена му застават подпредседателят на българския парламент, видния общественик, родом от Кюстендил Димитър Пешев, именити творци от Съюза на българския писател като Елин Пелин, Стилиян Чилингиров и Трифон Кунев, водачи на парламентарната опозиция и митрополитите от Светия Синод . Подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев, който е бивш министър на правосъдието в кабинета на Георги Кьосеиванов, организира делегация, с която посещава министъра на вътрешните работи Габровски и категорично поставя въпроса за спирането на депортирането на българските евреи.
Той пише писмо до министър-председателя на Царство България, проф. Богдан Филов против депортацията на 50 хиляди български евреи в лагерите на смъртта в Германия, подкрепено с 43 подписа на български депутати от парламентарното мнозинство. Изпраща копие от това писмо и до председателя на Народното събрание, о.з. полковник Христо Калфов, бивш адютант на цар Борис III .
Заради това на 26 март той е свален от поста си – подпредседател на парламента. Митрополитите от Светия Синод Кирил Пловдивски, Паисий Врачански, Стефан Софийски написват две писма до монарха и до министър- председателя Богдан Филов, с които ги молят да не допускат този срам за България. Те повеждат своите миряни на открит бунт срещу властта и дори заплашват да легнат пред железопътните релси, ако влаковете с евреите тръгнат за Райха.
Особено е голям приносът на екзарх Стефан за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта. Той прави всичко необходимо, за да събуди задрямалата съвест на българската общественост и да не позволи депортирането в Райха на българската еврейска диаспора. Има смелостта да напише писмо до царя, в което го заплашва с анатема и го предупреждава да не преследва евреите у нас, за да не плаща след време заради нечестивите си дела. Според него гоненията на евреите противоречат на толерантността на българския народ към чуждите етноси, живеещи по нашите земи.
Това е нечувана дързост, но дядо Стефан може да си я позволи защото е в близки отношения с монарха, който се вслушва в неговите думи. Царят заедно с министър-председателят решават да се срещнат с архиереите от Светия синод в двореца във Врана и опитват да ги склонят да променят позицията си, но уви !
След бурни демонстрации и протести, с намесата на цар Борис ІІІ, Светия синод, депутати и видни общественици, заповедта за депортацията на българската еврейска диаспора в „лагерите на смъртта” е отменена. Тя е заменена с носене на отличителни жълти звезди, различни социални и стопански ограничения, принудително заселване, отнемане на икономически и обществени възможности, чрез конфискации на имущество, изпращане в лагери за принудителен труд и други.
Така близо петдесет хиляди български евреи са спасени от концентрационните лагери и българският Холокост не се състоява. Този факт е малко известен по света, но той ни кара да се гордеем с толерантността на българския народ към другите етнически формации и с нетърпимостта му към варварските закони на расовата сегрегация и антисеметизма.
на снимките : Концлагерът Аушвиц, Димитър Пешев, Екзарх Стефан и митрополит Кирил.
