Снимка край чешмата на село Клабучища, Леринско (1916 г).
“След Балканските войни (1912-1913 г.) по-голямата част от Леринско попада в границите на Гърция. Гръцка статистика от 1914 г., обхващаща 49 населени места в района и тяхното население от 47 855 души, отразява следните резултати: българите са 20 189 души (42,1%), турци – 13 860 (29%), гърци – 13 111 (27,4%) и „руманизондес“ – 695 (1,5%). От обявените за гърци 5111 души (39%) говорят само български, 3250 (24,8%) български и гръцки, а останалите 4750 (46,2%) говорят гръцки, куцовлашки или албански. Гръкоговорещото население е съсредоточено изключително в градовете Лерин и Суровичево. От всички християни в областта 59,4% са определени като българи и 70% са определени като говорещи само български език… Етническата картина, в която гърците остават пълно малцинство в Леринско се потвърждава и през 20-те години на XX век. В секретен доклад на областния управител на Лерин от 1922 г. се казва, че мнозинството от населението е чуждоезично и не се числи към гръцката нация. В друг доклад от 1925 г. се посочва, че „схизматиците“ (28 673 или 52,1%) запазват българското си самосъзнание и очакват освобождението от „гръцко робство“, а част от „патриаршистите“ (12 628 или 23%) нямат твърдо гръцко самосъзнание. В доклад от 1925 г. на гръцкия генерал Салванос става ясно, че между 1/2 и 3/4 от населението на всяко село в Леринско се самоидентифицира като „македонци“, сред тях „фанатиците българи“ са между 1/4 и 1/2 и са представени във всяко село, а понякога съставляват цели села, докато „фанатиците гърци“ са малцинство и най-често представляват от 1 до 5 семейства в село… В следващите години поради значителната емиграция, включително размяната на население по спогодбата Калфов – Политис, заселването на бежанци от Мала Азия и заради дейността на паравоенната организация Гръцки македонски юмрук етническата картина постепенно се изменя. Според преброяването на населението от 1928 г. българи в Леринско няма, вместо тях са записани 38 562 „славофони“. През 1935 г. в доклад на областния управител Атанасиос Сулиотис се посочва, че от 11 683 семейства в 93-те села в Леринско 56,3% са със „славянско национално самосъзнание“, 2,4% с румънско и албанско, докато 41,3% са „чуждоговорещи с гръцко национално самосъзнание“. Следва периода на управление на Йоанис Метаксас (1936 – 1941 г.), когато българският език е забранен официално. Периодът между 1941 – 1949 г. е белязан от военни действия като Итало-гръцката война, окупацията на Гърция по време на Втората световна война и Гръцката гражданска война, когато цели села са унищожени, а етническият образ на областта коренно се променя. Въпреки това, масовото присъствие на българския език продължава да притеснява гръцките власти. През 1959 г. предприемат кампания, в която цели села са принудени да преминат през тържествени клетви, че никога повече няма да говорят на български.”
Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece:The slavo-macedonian „non-minority“, in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.122-126, 133-138.
