Из главата „Човешката съпротива“ на „Концлагерът „Белене“ 1949-1987″ на Борислав Скочев:

„В концлагера едни от най-респектиращите победи на нравствената личност принадлежат на лекарите. Докато работят редом с останалите на дигата или полето, те правят прегледи, дават съвети, лекуват, дори оперират. Такива са д-р Емил Краев, д-р Никола Бъров, д-р Диньо Гочев – „винаги сериозно загрижен спрямо всички болни лагеристи, сам тежко боледуващ“ (А. Москов), д-р Никола Грозев, д-р Иван Балев…

Много от тях лекуват със собствени лекарства или купуват със свои средства лекарства от аптеката в Белене, зъболекарят д-р Иван Копчев (1956–1959 г.) дава от себе си половината пари за изработването в с. Белене на мост на лагерист. Когато са назначени в лагерния лазарет, те са поставени в двусмислена морална позиция – задължени да се грижат за здравето на лагеристите, но подложени на натиска на администрацията да третират болните като симуланти.

Почти всяко такова назначение завършва с изпращане в карцера или наказателната бригада. Единици са онези, които избират запазването на мястото в лагерната амбулатория пред изпълнението на хуманния си дълг.

„Лекарят човек“ е озаглавил Атанас Москов спомена си за д-р Иван Балев, известен хирург от университетската Първа хирургия, специализирал във Франция, известен популяризатор на анархизма и деец на кооперативното движение, около 50-годишен, когато е въдворен в „Белене“,1727 и за д-р Емил Краев, асистент в университетската рентгенова клиника в София, земеделски деец, подсъдим в задочния процес срещу Г. М. Димитров:

„Двама талантливи лекари, хора на науката, правещи чест на страната ни, са откъснати от обществото, страдат тук заради идеите си. Те са съчетали в себе си качествата, които правят големия лекар и истински човек. Там, в България, хората и науката са лишени от тях. Тук, на тоя остров на страданията, тяхното нещастие служи на отречените – лагеристите понасят с надеждна упоритост болката и болестта, знаейки, че двама лекари човеци, отречени като тях, са готови да им помогнат, да ги защитят, да се борят до последна възможност с болестта и смъртта. За един час д-р Балев и д-р Краев преглеждат, превързват, напътват, информират десетки хора. […]

– Магесници! – казват лагеристите. – От водата лекарство правят и пак лекуват и побеждават, това се казва доктори.

[…] Така непрестанно д-р Балев и д-р Краев съживяват, ободряват, лекуват, работят като спасители за лагеристите. Но както навсякъде по света, така и тук ангелите имат врагове. Мизерни души донасят непрестанно в щаба, че д-р Балев и д-р Краев дават много почивки, че покровителстват приятели и опасни за властта лагеристи. А това не се прощава от властващите.“

Атанас Москов бил спасен от воден плеврит от д-р Балев: „Чудеса прави д-р Балев. И не само с мен. Виждам го как при всеки болен се бори със смъртта. Фигурата му излъчва сила, доброта. Той завладява болния и с присъствието си му вдъхва надежда в оздравяването, усилия да превъз¬могне болката, да победи страданието.“

В лазарета Атанас Москов наблюдава как д-р Балев търси пеницилин за критично болен – алармира всички свои познати, ходи из всички бараки и моли, ако някой има, да го даде, да се спаси един млад живот. Донасят му от друг обект, д-р Балев тържествува, подсвирквайки си, слага първата инжекция и скоро младежът се подобрява. Донасят лагерист с кръвоизлив от язва, д-р Балев се залавя за него, грижи се така, че „и да умира човек, пак ще се запре, преди да затвори завинаги очи, да се възхити пред тоя лекар“.

Случай на перитонит, д-р Балев изглежда обезсърчен, дава наставления и излиза, късно вечерта се връща, запъхтян, тържествуващ, и веднага поставя първата инжекция пеницилин.

„Само д-р Балев може да стори това. Издействал си разрешение да отиде до щаба на брега. Оттам добил разрешение да му се купи от аптеката в с. Белене пеницилин с негови собствени средства. Делийски е спасен.“

Пристигнал е на проверка в лазарета Ялъмов от ДС:

„– Цял народ се е запретнал да строи социализма, а ти, Балев, си направил лазарет за излежаване и почивка.

– И ние помагаме за строежа на социализма, господин Ялъмов.

– Как?

– Страдайки“.

Скоро след това д-р Балев е изпратен в карцера. Посред лютата зима изкарва повече от месец в карцерния трап, Ялъмов иска да се сломи този горд, силен човек. Атанас Москов се завръща от поредното следствие в Държавна сигурност и вижда д-р Балев:

„Жълтеницата, треската, страданията са го превърнали в призрак, но страшно горд призрак. Лагеристите го обкръжават с обич и адмирации. За всички нас той е мъченик на човечността, на добродетелта, на пожертвувателността.“

А Христо Колев пише за д-р Балев: „В лагера Белене работеше като лекар и беше морална и духовна опора и за болни, и за здрави. […] Тази му работа и тази любов, която предизвикваше около себе си, предизвика и гнева на безсмислено жестокия началник на охраната Стефан Китов, който един ден се развика като бесен против Балев: „Ние сме ги докарали тук да ги угробваме, а той ги изважда от гробовете им“ – и с бурни крясъци нареди Балев да бъде изпратен в карцера.“

Друг легендарен лагерен лекар е д-р Никола Грозев.

„За нас д-р Грозев беше ангел Господен, а пък за мене беше пет пъти ангел Господен“ – казва спасеният от него след разстрел Димитър Тодоров, чиято жена по случайност също е спасена от д-р Грозев в Поморие през 1978 г.

Колю Кондов го нарича „истински национален герой“.

Комунистическият функционер Петър Семерджиев пише: „Двама лекари – единият известният младежки социалистически деятел д-р Петър Дертлиев и другият, един от изтъкнатите членове на Съюза на българските национални легиони – извършиха операцията. Вторият лекар д-р Грозев като специалист-хирург, сред лагерниците беше получил извънредно голяма популярност, защото с цената на всички усилия и на всякаква изобретателност беше готов всеки момент да помогне на лагерник, изпаднал в тежко положение. За него разказваха просто – може да се употреби думата – чудеса.“

Бившите лагеристи разказват как д-р Грозев спасява стотици животи с примитивните средства, с които разполага, но преди всичко говорят за неговата всеотдайност. Особено характерен е случаят, когато лекарят останал в „Белене“ няколко дни повече заради затворник със спукана язва.

Политическият затворник Ангел Христозов казва: „Такъв лекар няма в България, той колко хора спаси“, и също разказва тази история. За да наблюдава оперирания криминален затворник, почти безнадежден случай, д-р Грозев подал молба да остане след изтичане на присъдата:

„Кой ще подаде… като седем години беше направил той да лежи. Кой е този, който… не знаеш утре дали си жив там. […] И спаси го тоя човек. И една сутрин излизаме и гледам го д-р Грозев, изкарали го, ама играе също малко дете […] операцията му готова. […] И си излезе. Не могат да изкарат хората на работа, докато доктора не го вземаха! Едно ура като започнаха да викат, ще кажеш, че цял полк, грамаден полк вика „Ура!“ И го закараха. Той оттам отива право вкъщи на този и казал така и така, мъжът ви, синът ви, там каквото, има нужда от това и това лекарство да се занесе.“

Изолиран в наказателната бригада за цели 9 месеца след смъртта на Сталин като един от авторитетните затворници, лекарят бил извеждан за по няколко часа за операции и сложни случаи. Д-р Никола Грозев изпълнявал своя хуманен дълг независимо кой е неговият пациент. Надзирател, който веднъж опитал да го бие, дошъл при него с абсцес и висока температура, след като не могли да го обслужат в медицинската служба в селото. „Сигурно ще ми удариш ножа“ – казал надзирателят. Д-р Грозев му сложил хлоретил за местна упойка, изчистил циреите и надзирателят се оправил, а след два месеца напуснал службата в концлагера.

Ненавистният на затворниците началник на охраната Найден Мишев довел двете си деца близнаци и съпругата си да ги оперира д-р Грозев.

Харалан Попов разказва, че мнозина от по-младите затворници се разболели от туберкулоза и д-р Грозев им отделял специално внимание, въпреки че били от партия, която той не одобрявал. През януари 1953 г., когато тридесетина политически затворници земеделци били оставени върху понтон в продължение на 20 денонощия при адски студ, д-р Грозев от брега им давал указания как да оцелеят, а след това се борил с всички средства да спаси от ампутация почернелите им крайници и само в краен случай ампутирал минимално от ходилото. Кирил Тонев пише: „Независимо, че докторът беше от крайнодесните, всички го обичаха и уважаваха, защото помагаше на всички – и на леви, и на десни.“

Самият д-р Грозев казва: „Благодаря на Бога, че ми даде правото да се боря, да от-стоявам правото на човека да получи помощ без разлика на религия, цвят, партия, националност. Аз съм най-богатият човек с обичта на хора от цяла България. Хиляди са били моите болни и нуждаещи се. Най-неочак¬вано ме среща някой, когото вече съм забравил, и ме прегърне или целуне ръка. Искрената хуманност носи радост и утеха.“

Ежедневно в борба със смъртта и с лагерната администрация, и д-р Иван Балев, и д-р Никола Грозев се превръщат в естествени лидери. Доклад на д-р Балев за здравното състояние на лагеристите и на карцирания повече от 3 месеца беглец Кирил Андонов бил една от причините да бъде отстранен като лекар и изпратен в карцер за 28 денонощия (Хр. Колев). Държавна сигурност отбелязва още по време на следствието, че д-р Грозев умее да повдигне духа на съпроцесниците си. В Шуменския затвор той прави изложение до министъра на вътрешните работи, че дажбата не може да осигури полагащите се калории, болните от туберкулоза представляват опасност за останалите и затворниците трябва да работят, за да не се влоши здравословното им състояние. При транспортирането от Шуменския затвор в „Белене“ дава указания как да бъде правено изкуствено дишане на припадналите затворници. Донесенията и справките на Държавна сигурност от „Белене“ непрекъснато го сочат като всеобщо уважавана личност, която използва авторитета си, за да примирява враждуващите групи на анархистите, земедел-ците и националистите. Към него се обръщат не само за лекарска помощ, но и за съвет за живота след затвора.

Д-р Грозев поемал риска да направи така, че близките на убитите затворници да научат истината – в смъртните актове на разстреляни вписвал като пряка причина за смъртта огнестрелните рани в тила, а като основна причина за смъртта огнестрелните рани в краката, в смъртните актове на пребитите вписвал „pneumonia traumatica“.

По тайните канали уведомявал близките да обърнат внимание на смъртните актове и те разбирали какво се е случило, започнали да протестират и някои искали да водят дела.1735 Неколкократно – и като затворник, и по-късно на свобода, д-р Грозев бил свидетел в подобни процеси.

През 1958 г., след освобождаването си, д-р Грозев е свидетел на д-р Найден Найденов в процеса му срещу началниците на затвора „Белене“, по чиято вина получава измръзване и са ампутирани ходилата му.

Обяснението на това лишено от надежда, но достойно поведение дава сам д-р Грозев:

„Никога не съм се питал защо съм в затвора. Бях убеден, че докато има комунистическа диктатура, демократите ще бъдат смазвани. Психически бях свободен, за мен този въпрос не съществуваше.“

【Концлагерът Белене 1949-1987】