КОПРИВЩЕНСКИЯТ ГРЪМОВЕРЖЕЦ доц. д-р Петър Ненков

КОПРИВЩЕНСКИЯТ ГРЪМОВЕРЖЕЦ

доц. д-р Петър Ненков

Любен Каравелов е роден в Копривщица на 7 ноември 1834 г. в семейството на Неделя Доганова и Стойчо Каравелов. Освен него в семейството се раждат още три момчета и три момичета. Първоначално Любен Каравелов учи в килийно училище, после в училището на Христо Пулеков по взаимоучителния метод. След откриването на първото българско класно училище от Найден Геров в Копривщица през 1846г., Каравелов постъпва в него . По-късно баща му го изпраща да учи 2 години в гръцко училище.

През 1850 г. Любен Каравелов се премества в класното училище» Св. Св. Кирил и Методий» на Найден Геров в Пловдив. След това заминава за Одрин да се учи за чирак. След известно верме се връща в Копривщица. През 1854 г. баща му Стойчо го взима със себе си, за да му помага в джелеплъка.

Така Любен обикаля из Османската империя и успява да се запознае с неволите и страданията на българите. През 1856 г. баща му го изпраща в Цариград, но там вместо да се занимава с търговия, той се интересува от политическите въпроси на току шо отминалата Кримска война , от фолклор и етнография.

През 1857 година заминава да учи в Русия. Пристига в Москва, но не се записва в кадетския корпус, а воден от своето увлечение към литература, история и славянските езици, постъпва, като студент в Историко-филологическия факултет на Московския университет.

Тук той попива с жадна душа книгите на Гогол и Шевченко, на революционните демократи Чернишевски, Добролюбов, Некрасов и Херцен и изгражда своя мироглед. Заедно с българските студенти учещи се в Москва, като Костадин Миладинов, Васил Попович, Марин Дринов, Нешо Бончев и Райко Жинзифов създава Българска дружина “Братски труд” и започват да издават списание „Братски труд“, в което

Каравелов печата първите си стихотворни опити – „Загорец“, „Желание“, „Пастир“ и революционната статия „Славяни в Немско“. Участва в студентските вълнения през 1861 г. и става последовател на руските революционни демократи. Влиза в техния забранен кръжок.

През този период пише статии в руските вестници и списания „Наше время“, „Московские ведомости“ и „Русская речь“. Издава повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време”. Заради революционната му дейност е извършен обиск в квартирата му и е поставен под наблюдение от царската полиция.

След покушението срещу царя Александър II през 1867 г. той заминава за сръбската столица, откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. Там се свързва с прогресивната младежка организация “Омладина” и за кратко време се превръща в един от нейните лидери. Обвинен е от сръбската полиция в заговор за свалянето на княз Михаил Обренович и на 11 октомври същата година е принуден да се отправи за Нови сад, Австро-Унгария.

Скоро след това получава разрешение от сръбските власти да се върне отново в Белград, но му се забранява да се занимава с политика и да критикува живота в княжеството. Тук написва на сръбски език и издава „Крива ли е съдбата?» и други творби . Самият той, макар и свободен, се чувства като в затвор. Затова напуска Белград и отново отива в Нови Сад.

На следващата година е арестуван от местната полиция по молба на Белградското правителство и хвърлен в затвора Петроварадин, заради мнимото му участие в убийството на сръбския княз.

От затвора през 1869 г. е екстерниран във Влашко. Установява се в Букурещ, с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество /днешната БАН.

Започва да редактира вестник „Свобода“ (1869–1873), където автор става Христо Ботев /1872–1873/. По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ /1873–1874/. Неговите вестници се превръщат в трибуна на българската революционна емиграция в Румъния.Поради тази причина попада във фокуса на местната полиция.

Великият турски везир Митхат паша изпраща нота до румънското правителство да му предаде Любен Каравелов, като главен подстрекател на бъдещето въоръжено въстание на поробените българи.

Румънската полиция прави обиск в печатницата и дома на Каравелов и този път непокорния българин се разминава с екстернирането по едното чудо. Министърът на вътрешните работи М. Когълничару го извиква на разговор и го предупреждава да спре своята революционна пропаганда.

След смъртта на Раковски, Любен Каравелов става един от най-уважаваните водачи на българската революционна емиграция. При създаването на БРЦК, той е избран първоначално за член , а след това и за негов председател.

След като разбира,че нито една от Великите сили не се трогва от участта на поробения български народ, заедно с Левски решават да заменят четническата тактика със създаване на мрежа от тайни революционни комитети, които да подготвят народа за въстание.

След обесването на Левски, Каравелов преживява вътрешна колизия и ревизира своите революционни възгледи. Той започва да издава списание „Знание“. Това е началото на разривът между него и Христо Ботев, който го обвинява в просветителство, докато в България гинат деца и старци и глухо кънтят робските окови на техните събратя. Неговото влияние всред българската революционно-емигрантска колония в Букурещ спада и този, който написва “Свободата не ще Екзарх, иска Караджата” е низвергнат от революционните работи.

След драматична раздяла с революционната партия, той се отдава на творчество. Написва и издава „Маминото детенце“, „Прогресист“ и „Извънреден родолюбец“, повестите „Хаджи Ничо“ и „Децата не приличат на бащите си“. Неговите творби “Българи от старо време”, “Криворазбраната цивилизация”, “Мамино детенце“, “Хубава си моя горо” влизат в златния фонд на българската литература.

Пюбен Каравелов доживява да види Свободата и на 21 януари / 2 февруари 1879 г. умира от туберкулоза в Русе , където е погребан .

На снимката: “ Хубава си моя горо“- живописен портрет на Любен Каравелов – художник Васил Горанов