Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие

ЗЗДН създава порочна практика и възможност за злоупотреби с право.

Напоследък в България се наблюдава тревожна тенденция делата за развод и родителски права да стартират със Заповед за домашна защита по ЗЗДН.

Злоупотребите с Деклараци по чл.9, ал. 3 зачестяват и става основно оръжие на отчуждаващите родители с цел отделяне на другия родител и спечелване на родителските права.

Това е психическо насили над отчужденият родител и децата.

Няма механизъм и защита на обвинения в домашно насилие до приключване на делата по ЗЗДН, които в повечето случаи продължават повече от година и системно и целенасочено отчуждаване на децата и извършване на психическо насилие върху тях.

Обвиненото в домашно насилие лице няма никаква възможност да се защити преди издаване на заповедта за незабавна защита.

Липсвата на страх у деклариралите неистина, води до все повече издадени заповеди за незабавна защита, които не се потвърждават от две инстанции и това е насилие над единия родител.

Отказа на прокуратура да образува дела по чл.313 от НК, води до убеждението, че не носят наказателна отговорност за действията си и това подронва престижа на съдебната власт и дава лош пример на следващите да злоупотребяват с право.

Само декларацията сама по себе си е негодно доказателство, когато не е подкрепено с други съществени доказателства,

Декларация не бива да бъде основание за издаване на заповед за незабавна защита, защото съда няма как да знае дали твърдяното в декларация е истина и така лишава ответника от право на защита и нарушава неговото конституционно право.

Това противоречи на презумцията за невинност, а създава презумция за виновност и тежест да на ответника да доказва невиността си,

Злоупотреба с “Домашно насилие”

Коментар част 1:

Добър ден,

Мантрата “домашно насилие” или бизнеса с борбата с “домашно насилие”. 

С всеки изминал ден ставаме свидетели на неистов рев по всички медии за “домашното насилие”. Изключително преекспонирано и зловредно е това катализиране на проблема. Проследете основните ядра, които имат интерес от това. Личностно не се обръщам към никой, нито искам да се конфронтирам, все пак за всичко има официални документи. Обърнете внимание:

Злоупотреба с “домашно насилие”

Коментар част 2:

Злоупотреба с “домашно насилие”

Изключително не се говори за неизпълнението на законите на Р България от страна на институции,  но най-вече на родители при спор за родителски права или при неизпълнение на режим на лични контакти. Отново се говори за “насилие над жени и деца”, когато бащи най-често опитват да виждат децата си, а лукави майки постоянно пускат сигнали за “агресия” и “домашно насилие”. Същите тия майки, които в 90% се оказва в течение на производството, че са лъгали влизат в статистиката “сигнали в МВР”, “жалба до съда”, “издадена заповед по ЗЗДН”, макар същите после да бъдат анулирани от съда.

Мантрата “жертва на домашно насилие” и субективното “насилие на жени и деца” (децата забележете вървят по презумпция с жените, а бащата и мъжа е насилник) единствено катализира беззаконие, неспазване на законите, неспазване на съдебни определения и решения, използва се като “бухалка” от недобросъвестни жени и майки срещу бащи. *Ще приложим официални данни в колко от случайте на искане на Заповед за защита и издаване имаме течащо производство по определяне на режим на контакти. 

За съжаление ежедневния рев по всички медии цели преследване на лични цели и прокарване на недобри политики. Нещо като “войната срещу теоризма”, където се създават измислени врагове и  ни се вменяват неистини за да се оправдаят други цели. 

Законът умишлено не се спазва, и от институции и от граждани, изменя се, делегират се правомощия на неправителствени организации, умишлено се създава хаос за да се вкарва “спасение” отвън , с адвокати, с Конвенции. 

Настоявам и ще направя всичко възможно ние като граждани и потърпевши от проблемите на съдебната система и проблемите и батаците, които законотворците създават под диктовка на НПО прганизации да присъстваме лично на всички обсъждания свързани с промени по отношение на спекулациите с въпросното “домашнп насилие”! Имаме готови решения за пресичане насилието дори в реално малкия процент и аз и много родители и бащи като мен ще вложим цялата си енергия и ресурс в борба срещу мафията, която спекулира и върти мантрата “домашно насилие”.

Калоян Милев , баща на българско дете. Баща, който няма контакт с детенцето си пета година. Човек с доста богат опит и наблюдения в материята и човек, който няма финансова или друга сходна облага в борбата срещу несправедливостта

Докато една система е отворена за злоупотреби, с нея ще се зоупотребява

Злоупотреба

Дъщеря ми в момента е на 9 години. Не съм я взимал при мен от 3 години. След като заведох дело за родителски права. Майка й си го реши проблема с друго точно по този закон -за закрила от насилие. Бях обвинен в сексуално насилие и получих заповед да не доближавам дъщеря си. Съда я издаде за един ден след исковата молба без даже да ме види- изслуша или да поиска отговор от мен. И знаете ли какво?Оправдаха ме! Но като не си бях виждал детето заради ограничителната заповед то сега не м е иска вече.И даже по делото за родителски права което още не е минало в разговор с психолог казало, че не съм го обичал и не съм го търсил. АЗ НЕ СЪМ ГО ОБИЧАЛ, И АЗ НЕ СЪМ ГО ТЪРСИЛ! Това ли ви е закрилата от насилие? Този закон е недодялан и не защитава никои. А вреди! Трябва ли да осъдя държавата в Страсбург, за да го промените, ама в добрата посока, не в тази която сега искате? И дори да я осъдя кой ще ми върне на мен изпуснатото време на мен с дъщеря ми и на дъщеря ми с мен респективно? Питам?

Дискриминация по пол в съдебната практика при прилагането на ЗЗДН

ЗЗДН „е едно недоносче“. Популярно мнение сред адвокатските среди е, че декларацията по чл. 9 ЗЗДН „е първа фаза на делбата“. Предназначението на ЗЗДН в момента се свежда до обслужване на интересите на решилите да се развеждат съпруги. И няма какво да се лъжем, злоупотребява се предимно от жени. Въобще не се разпознава психическото и емоционално насилие. Такова е отчуждаващото поведение на родител, спрямо другият родител на детето/децата, както и недопускането до контакт на единия родител с детето си/децата си.

Същността на проблема е, че става дума за синдром на родителско отчуждаване – PAS в неговия медицински и клинично-психологически смисъл, който представлява и домашно насилие върху засегнатите деца. Родителското отчуждение в тежка степен е форма на домашно насилие над детето! Една от най-тежките форми на насилие въобще – психологическо и емоционално. Да, това насилие не оставя синини. Но нанася тежки поражения върху психиката и емоционалното развитие на децата.

дискриминационен и противоконституционен закон

Вярно ли е твъдението, че всяка 3-та жена в България е жертва на домашно насилие?

Твърдението, че всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие е една огромна манипулация. Тази цифра идва от неправилно цитиране на едно социологическо изследване, проведено през 2016 г. от фондация „Партньори България“ и Центъра за изследване на демокрацията с помощта на Норвежкия финансов межанизъм. Първо, тази цифра не е статистическа информация, а показва субективното усещане на анкетираните. Човек може да е жертва на насилие, но да не се самоопределя като такава и обратното. Второ, тази цифра показва не моментното състояние на насилието, а това дали анкетираният смята, че е бил жертва на насилие от 15 годишна възраст до момента. Всяка трета жена и всеки втори мъж е отговорил положително на този въпрос. Трето, тази цифра не показва къде и от кого е осъществено насилието. Не всяка жена, жертва на насилие е жетрва на насилие от страна на партньор или съпруг. Според същото изследване около 20% от насилието върху жени е осъществено от други жени. Проучване на Агенцията за основните права на ЕС показва, че насилието върху жени, осъществено от страна на партньор или съпруг в България за предходната година е 6%. Това са около 170000 жени, което не е малко, но е много далече от „всяка трета“. Четвърто, тази цифра не отчита вида, степента и честотата на насилието. Цитираните изследвания показват, че преобладават по-леките форми на насилие, като бутане, дърпане, обиди и, че то често е взаимно. Мъжете са по-склонни към физическо насилие, жените – към психическо. Насилието не е еднопосочен процес – 80% от насилниците са били жертви на насилие. Пето, поставя се знак за равенство между домашното насилие и насилието основано на полов признак, и от там се прави грешният извод, че основно жени са жертви на домашно насилие. При домашното насилие полът на жертвата няма значение, определяща е личната връзка между насилника и жертвата. Жертви могат да бъдат както жени, така и мъже, деца и възрастни родители и от двата пола. Обществото реагира на тежките форми на насилие, но се забравя, че най-масови са „меките му форми“, които не изискват физическа сила и се прилагат и от двата пола. Според изследванията 5.2% от жените и 3.8% от мъжете са били жертви на психическо насилие, а съответно 2.1% и 2.7% на контролиращо поведение. Докато по 1.2% от двата пола са били жертви на физическо насилие. Защо се лансира тази манипулация? Съществуват НПО, които са превърнали „борбата с насилието“ в бизнес. Ако тези организации действително искаха да се борят с насилето, нямаше да прибягват до манипулация на общественото мнение и щяха да се борят с ширещата се злоупотраба със ЗЗДН, която създава в съда и правоохранителните органи съмнение в обръщащите се за помощ. А това рефлектира изключително негативно върху тези, които действително са жертви на тежко насилие и имат нужда от помощ.  

Противоконституционен текст

фактическо съпружеско съжителство“ се заменят с „фактическо съжителство на съпружески начала“.

От мотивите не става ясно, че промяната цели разширяване на кръга лица, които могат да се ползват със закрила. Промяната вкарва през ЗАДНИЯ ВХОД еднополовите бракове в българската правна действителност, което прави разпоредбата противоконституционна!!!

Не става ясно от проекта, от какво е продиктуван краткият срок за обществено обсъждане?

Предложения за промени

Софруера на сайта ви наслагва изреченията едно върху друго при по-дълъг текст и затова давам предложенията ми с линк към сайта, където ги публикувах в читаем вид:

https://www.karanikolov.eu/domashno-nasilie-predlozheniya-za-promeni/?fbclid=IwAR1WcAVf4Lt-gRP91EPQQaNpB1e9CHrdcJmd0EYWBROWonAxGiyysKbwIfQ

Мнение

ЗЗДН урежда мерките, които държавата предприема за ВСИЧКИ лица жертви на насилие! Не мога да повярвам, че някакви господа са против закона, защото, видите ли, той защитавал само „лукавите майки’!?! Като психолог и социален работник мога да ви кажа, че физическото насилие над възрастни и деца е много малка част от насилието, което виждам всеки ден. Психическото и икономическото и сексуалното насилие са много често срещани. И не само жени и деца, но и много възрастни хора – пенсионери – са жертви на насилие. Аз съм ЗА приемането на тези поправки, защото е срамота през 2021г. в България да няма консултативни и кризисни центрове за ЛИЦА жертви на насилие!

До Мими_рей_ф

Уважаема госпожо с псевдоним,

ние не сме „някакви господа“, а точно хората, бащите на деца жертва на порочната система, с която искате промяна в закона. Работете в посока промяна в Наказателния кодекс за насилие над възрастни и не играйте евтина игра като вкарвате на преден план „лица“ на възрастни и деца. Злоупотребата с право е налице . Ще се борим за защита на всички „лица“ като законодателството се промени в адекватна посока и даде гаранции, че тия , които спекулират, злоупотребяват и използват механизма за Заповедта за защита в борбата за родителски права попадат адекватно под удара на закона. Феминизма, който яхват масово адвокати и НПО организации замаскиран зад провидна борба за справедливост води единствено до тежки проблеми най-вече за децата. Това е г-жо „инкогнито“. Ще се борим да присъстваме на всяко обсъждане редом до финансово заинтересуваните адвокати и НПО „борци за възмездие“

Промените в ЗЗДН – основа за продължаващи репресии

Не виждам анализ на досегашното правоприлагане. Не виждам да е разпознат проблема със Заповедите за незабавна защита, когато деца са лишавани от родители въз основа на декларации, твърдения от другия родител. Какво става след като в хода на две дела, на две инстнации не се докажат твърденията на подалия декларация, но е факт, че децата са били лишени от повече от година от свой родител??? Формалното ми предложение е вносителите на проекта да предвидят разпоредби, които да решават този проблем.

Възразявам срещу предлагания нов текст на чл. 5, ал. 3, който предвижда във всички случаи на насилие детето да бъде отнемано от „извършителя“ и предавено на „пострадалия“. Помислете, моля, извършителят може да е извършил насилие спрямо „пострадалия“ без да е извършил нищо пред детето, без да го е засегнал по никаквъ начин. Защо „пострадалият“ трябва да взима детото? Ако една майка е извършила насилие /вкл. психическо/ спрямо един баща и съдът признае това, трябва ли само заради това да й се отнеме детето? Прави ли я това насилие автоматично лош родител? Не отваряйте кутията на Пандора!

За жалост, освен всичко друго ЗЗДН е една хранилка за доставчици на социални услуги, за адвокати. Той не е само превенция, той е и репресия, много често сексистки ориентирана. Заради злоупотребите със ЗЗДН, истинските жертви оставата встрани. Една опорочена справедлива идея.

Нужна е цялостна Реформа на защитата от насилие

Нужна е промяна на философията на защита от насилие

Незабавна защита трябва да се дава на всеки, който я поиска, срещу всеки, за който има оплакване, че е извършил домашно насилие , а не само между близки роднини.

Трябва да се даде задоволителна дефиниция какво е „пряка и непосредствена опасност.

Трябва да се премахне ограничението за активна и пасивна легитимация за защита, защото сега значителна част от случаи на насилие въобще не са защитени. Например ако мъж преследва жена или обратното, ако не са роднини – не получават защита.

Трябва да се даде задоволителна дефиниция на различните видове домашно насилие и адекватна мярка за защита срещу тях.

Трябва да се направи неизчерпателен списък на някои специфични форми на домашно насилие и мерките за защита срещу тях. Така например изрично да се предвиди, че родителското отчуждение е специфична форма на домашно насилие, която се нуждае от специфични мерки за защита.

Специално за родителското отчуждение като форма на домашно насилие над детето и отчуждения родител мерките за защита по ЗЗДН трябва да са част от една цялостна държавна политика срещу това травмиращо явление.

Трябва да има възможност за триинстанционен контрол на делата по ЗЗДН. Сега те приключват на ниво – окръжен съд и това е пречка да се създаде единна непротиворечива практика по прилагането на този закон. А с него се засягат по изключително брутален начин личните права на физическите лица.

Трябва да се ограничи възможността за използването на декларацията по чл.9 само до случаи, за които няма и не може да има никакви други доказателства. Също така да се предвиди механизъм за контрол на доказването с тези декларации

Трябва да се премахне „задължителната глоба“ при осъдително решение за родителско отчуждение, защото глобата е наказание, а ЗЗДН не е наказателен закон и не може наказателна репресия да се осъществява без да е проведено производство по НПК или ЗАНН.

Много е важно в ЗЗДН да се предвидят поощрителни мерки за ответници – посочени за извършители на насилие. Ако нароченият за насилник е кооперативен и с поведението си показва, че разбира свойството и значението на деянието си, квалифицирано като домашно насилие или пък нищо в поведението му не сочи, че е вероятен извършител на насилие – следва мярката за защита да бъде бързо смекчена или напълно премахната.

Трябва всяка молба за защита да бъде служебно докладвана на прокуратурата, за проверка за наличието на данни за извършено престъпление.

Бележки по конкретния законопроект:

Много лоша идея е да се прави регистър на насилниците. ЗЗДН не е наказателен закон и не може с него да се въвеждат послидици от осъждането подобни на тези по НК.

Много добра идея е да има възможно най-подробна статистическа информация, която да е публично достъпна, но без лични данни. Само тогава ще знаем колко жени, колко мъже, колко деца, колко лица претендиращи да имат друг пол са жертви на насилие и от кого.

Законът в сегашния си вид създава предпоставки за злоупотреби

Веднага след раздялата с бившата си приятелка настоящият ми съпруг беше обвинен в домашно насилие и незабавно му беше издадена ограничителна заповед да не бъде допускан на повече от 100 м от нея. В този период той не я беше виждал,защото тя се криеше заедно с детето им,момченце на 4 години. Той не успя да види детето 2 месеца. Жалбите за насилие от нейна страна продължиха и всеки път той беше „привикван“ за обяснения в районното полицейско управление. Доказателства за това насилие така и не бяха представени. В същото време тя заведе дело за родителски права като твърдеше,че той е алкохолик,наркоман и подобни ужасно неща и трябва да бъде лишен от възможност да вижда детето. В срещите,които той се опитваше да осъществи с нея, тя крещеше,че той й е разбил живота и трябва да си „плати“. Това продължи около три години,абсолютен тормоз не само за него,но и за цялото ни семейство.

Разбирам,че жените, които са подлагани на истински тормоз трябва да бъдат защитени, но защо трябва да се дава възможност на останалите буквално да се „гаврят“ и използват закона за навредят на бившите си партньори?! Не може мъжът да бъде виновен по презумпция.Вината трябва да бъде доказана!

Сексистки и дискриминационен закон

Становище на Българския хелзинкски комитет 1 от 4

Изразяваме положително отношение към публикувания за обществено обсъждане Закон за изменение и допълнение на Закон за защита от домашно насилие, публикуван на адрес: http://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5774. Молим да бъдат взети предвид следните наши предложения по законопроекта:

1. Включване на експерти в състава на Национална комисия за превенция и защита от домашно насилие

Предлагаме предложената Национална комисия за превенция и защита от домашно насилие да включва в състава си експерти с оглед изпълнение на препоръките на Специалния докладчик на ООН за насилието срещу жени, неговите причини и последици, г-жа Дубравка Шимонович, които тя изложи след визитата й в България между 14 и 21 октомври 2019 г. и публикувани на адрес: https://undocs.org/A/HRC/44/52/Add.1. Със сега предвидения в проекта състав на Националната комисия изпълнението на задачите й ще бъде номинално и ограничено главно до усвояване на средства по проекти и приемане на национални програми и стратегии, така както това става и досега. Този феномен се наблюдава и в други подобни органи, като например в Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете. Широко известно е, че Съветът отчита проекти, докато реални постижения в областта липсват. Това е отчетено и от Специалния докладчик на ООН, която се позовава на данни на Националния статистически институт относно заетостта и доходите: жените продължават да получават по-ниско заплащане, по-ниски пенсии и да извършват повече неплатен домашен труд. Опасяваме се, че предвидената Национална комисия, съставена предимно от заместник министри, които няма да бъдат експерти в областта защита от домашно насилие и които преимуществено имат множество други ангажименти, няма да постигне целите по превенция и защита от домашно насилие.

Сред препоръките на специалния докладчик на ООН е създаването на т. нар. Обсерватория или специален орган, натоварен с мониторинг на въпроси от значение за защитата от домашно насилие или, алтернативно, прехвърляне върху Омбудсмана на тези въпроси. Сред мотивите на законопроекта не фигурира обяснение защо работната група е предпочела модела на специален орган, а не предоставя тези компетенции на институцията на Омбудсмана, която притежава специални знания и експертиза в областта на защитата на човешките права, включително по специалните въпроси по защитата от домашно насилие. В мотивите се съдържа единствено позоваване на Национална програма за превенция и защита от домашно насилие, приета с Решение № 238 на Министерски съвет от 9 април 2020 г., което е неубедително, предвид, че органът препраща към свой собствен акт като обосновка.

На следващо място Специалният докладчик обръща внимание на нуждата от засилване на сътрудничеството на държавните институции и гражданския сектор и да се гарантира систематичното участие на „женските“ организации във формулирането, прилагането и оценката на политиките и други процеси по взимане на решения относно защитата на женските права на национално и местно ниво (вж. доклада, т. 65, буква “t”: “Guarantee the systematic participation of women’s organizations in the formulation, implementation and evaluation of policies and other decision-making processes concerning the protection of women’s rights at the national and local level”). Нищо от това не е предвидено в законопроекта. В бъдещия чл. 6а, ал. 5 се посочва единствено, че в някои заседания на Националната комисия могат да участват омбудсманът, граждански организации и експерти. По този начин гражданският сектор е де факто изключен от определянето на политиките и тяхната оценка, което не отговаря на препоръката на Специалния докладчик.

Становище на Българския хелзинкски комитет 2 от 4

2. Промяна на дефиницията “фактическо съжителство на съпружески начала”

Изменението на понятието “фактическо съпружеско съжителство” се обосновава в Мотивите с „цел обхващане и закрила от всички форми на домашното насилие“ без да се посочва как тази цел оправдава замяната на едно понятие с по същество същото.

Понятието фактическо съжителство на съпружески начала се използва в други действащи закони в страната като Закона за съдебната власт (Допълнителни разпоредби, § 1, т. 6 (2016 г.) и Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (Допълнителни разпоредби, § 1, т. 18 (2018 г.), но то е дефинирано за целите на тези закони. Механичното му пренасяне в закон, уреждащ съвсем различна материя е неправилно.

Съгласно така предложената дефиниция от обхвата на приложното му поле са изключени еднополовите съюзи, като в подкрепа на това съществува постоянна съдебна практика. Изключването на еднополовите двойки от защита срещу домашно насилие противоречи на Конституцията, на Закона за защита от дискриминация, на редица международни договори, по които Република България е страна, както и на препоръката на Специалния докладчик, цитирана по-горе, която гласи следното:

„да се разшири обхвата на чл. 3 от ЗЗДН, така че да обхваща всички случаи на насилие между интимни партньори по такъв начин, че да включва еднополови двойки и други проявления на насилие“.

Предлагаме дефиницията да се измени като добие следния вид:

„фактическо съжителство“ е доброволно съвместно съжителство на две лица, като двойка, между които не съществува родство, при което лицата се грижат един за друг или за общо домакинство“.

Становище на Българския хелзинкски комитет 3 от 4

3. Непълнолетните, които фактически съжителстват с друго лице, независимо дали то е непълнолетно или пълнолетно, са изключени от приложното поле на ЗЗДН

Съгласно чл. 3, защита по този закон непълнолетните могат да получат само ако насилието е било извършено от техен възходящ или друг роднина, не и от техен интимен партньор. Независимо дали считаме подобно поведение за морално укоримо, този феномен съществува и непълнолетни момичета съжителстват интимно, обикновено с по-възрастни от тях партньори, макар да са възможни и други хипотези. Това е силно уязвима група, която не би могла да се ползва от защитата, която този закон предоставя, тъй като предложената дефиниция на фактическо съжителство на съпружески начала определя, че то може да бъде само между две пълнолетни лица. Предлагаме думата “пълнолетни” да отпадне, за да може защитата от домашно насилие да бъде максимално всеобхватна.

Становище на Българския хелзинкски комитет 4 от 4

4. Въздигането на средната телесна повреда от възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра в престъпление от общ характер

Приветстваме предлаганите промени в Наказателния кодекс и ги оценяваме като стъпка, която ще гарантира по-висока защита на жертвите на домашно насилие. Предлагаме обаче, отново в изпълнение на препоръките Специалния докладчик на ООН,  частният характер на деянията по чл. 129 от НК, извършени в условията на домашно насилие да се измени и те да бъдат преследвани по общия ред, а не по тъжба на пострадалата. Това е така, тъй като са чести случаите, когато под страх от нов случай на насилие и липса на алтернативен подслон пострадалата няма необходимата смелост, а в някои случаи и знанието да подаде тъжба.